Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Изпил си чашата и продължил:
— Ама хубаво е, за бога! Това е напук на Харун ар-Рашид, който искаше да спре занаята ми!
Той ту пеел, ту пиел, ту подскачал, ту пляскал с ръце, говорел ту любезни думи, ту ругатни, тананикал, декламирал стихове. Вече се разсъмнало, а той се бил напил така, че не можел да различи кой е прав и кой — седнал. Тогава Джаафар казал:
— Хаджи Басим, с твое разрешение ние ще си ходим!
— Махайте се и божието проклятие да ви стигне! — викнал той. — Не искам лицата ви да видя, че от тях хаир не съм видял!
Засмели се те и се прибрали в двореца. А когато слънцето изгряло, първата повеля на халифа била да се съобщи надлъж и шир:
— Слушайте хора, богати и бедни! Обявяваме волята на нашия повелител Харун ар-Рашид, че всеки, който в течение на следващите три дни отвори хамам, ще бъде обесен и закован върху градската порта! Пък който не вярва, нека да опита! Мир вам!
Не останал в Багдад хамам незатворен. Разбунил се народът, хората замърморили:
— Вчера забрани на ковачите, днес — на хамамите! Утре ще затвори хановете и царските странноприемници!
И хамамът, където предния ден бил работил Басим ковачът, затворил врати. Чираците се завъртели насам-натам и почнали да ругаят онзи теляк:
— Добре ни беше вчера, преди да ни доведеш онзи ковач! Не стига, че му забраниха да работи занаята си, ами затвориха и всички хамами!
Ето че се задал и Басим, който още се клатушкал от изпитото вино. Носел си нещата и си мислел: „Докато съм жив, ще си остана теляк! Хем кяр има, хем…“
— Абе, хора, защо стоите пред затворения хамам? — запитал той. — Да не би да ви е заял катинарът? Като свия юмрук, ще го фрасна така, че той ще полети на една страна, а вратата — на друга!
Засмял се майсторът с тъжно сърце и запитал:
— Ти да не искаш да отвориш хамама? Помириши си тогава юмрука — не ти ли се струва, че е миризма на обесен пред хамама! Днес халиф Харун ар-Рашид издаде височайша повеля — ако някой отвори хамам през следващите три дни — всички теляци ще бъдат обесени на вратата му! Всичко започна, откакто ти се появи! Махай се! От трийсет години такава повеля не съм чувал, а ето ти я днес, когато ти се появи!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ЕДИНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Басим цял затреперил от яд и си мислел: „Ах, няма ли кой да ме срещне с онези гости от Мосул, за да утеша сърцето си върху мутрите им! Което рекат — сякаш в камък остава издялано! Само да ги зърна, ще видят те звезди посред бял ден! Май тази нощ няма да има какво да хапна!“ Стискал юмруци, щом си спомнел за гостите си. Тръгнал да ги търси из ханищата, не ги намерил.
Сложил си чалма, облякъл шешия, обул ботуши с високи токове. Зърнал в стаята някакъв зелен шал с ресни и си рекъл: „Я да го продам — няма да нарушавам обичая си заради халифа, я!“ Стигнал до градското съдилище при джамията, подпрял се при вратата му, взел шала, разчесал ресните му, като си мислел на кой пазар да го продаде. И ето че една жена притичала към съдилището и зърнала Басим — висок, дебел, с чалма на главата, с шешията, на раменете му — зелен шал. Решила, че с тези дрехи това трябва да е приставът на кадията.
— Господине — рекла тя. — Нали ти си приставът на кадията? Или пълномощникът му?
— Ако щеш, пристав съм — отговорил Басим, — ако щеш, пълномощник съм! Ако щеш — сам съдя, сам решавам! Казвай какво ти трябва!
— Хаджи — рекла жената, — много приказки изприказва, а имам да вземам едно нещо от някого!
— От какво се оплакваш! Онзи ще ти върне дълга — дори да няма с какво! Което е скрил — аз ще го извадя на бял свят!
— Аз, хаджи, искам да подам жалба срещу мъжа си! — рекла жената. — От пет години нова дреха от него не съм видяла! От сватбата пет динара не ми е дал! Той е обущар…
— Аха, кожи значи опъва! Върви напред и ми го покажи!
— Ама, хаджи, нека запишем жалбата ми при кадията, той да си сложи печата на нея!
— Че нали кадията ми е дал право да пиша вместо него с каквито си искаш букви! — извел я по-далече от съдилището и продължил: — Ти само бъди щедра! Да не губим време, заведи ме при мъжа си, пък аз ще го тикна право в затвора!