Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Увита с мантията от норка, аз последвах широкоплещестия войник по същите стъпала, които бяхме взели на бегом с моя приятел само преди няколко часа. Поехме през войнишкия плац. Тревата бе все още заскрежена и хрущеше под краката ни. Малко по-нататък група войници се занимаваха с поредното си обучение — гласът на сержанта им отекваше между четирите червени стени, които сутрешното слънце бе обагрило до кръв. Огледах тайничко мъжете във войнишки доспехи и медни шлемове в търсене на брат Гуидо, но не го зърнах сред тях. Дали майка ми не го е познала и не е заповядала да го арестуват? Най-вероятно — не. Майка ми никога не говореше с простите хорица, никога не ги поглеждаше в очите. И никога не би си направила труда да търси благородник сред цял полк войници. От друга страна, може да ме е проследила и така да е разбрала какво съм правила през нощта. Омразата ми към нея — за това, че ме хвърли в килия и ме обрече на глад — се превърна в страх.
Прекосих малкото мостче над рова, отвеждащо към резиденцията на херцога, и се озовах сред такъв разкош, че ако не бях прекарала толкова време в килията си, за нищо на света не бих повярвала, че тя е част от същия замък. Стените бяха покрити с коприни в кайсиев цвят и златисто, а змията на Сфорца беше навсякъде, неизпускаща нито за миг от зоркия си поглед членовете на двора.
Нехущан.
Покоите на майка ми не отстъпваха по разкош на коридорите и другите зали. Бяха потънали в бледосиньо, изпъстрено със сребристи нишки. Тя седеше пред огледалото си в рокля от пламъци, същата като моята. Едва тогава си дадох сметка, че това са същите пламъци, които красяха и мантията на Меркурий — Милано. Да не би всичко около нея да бе някакъв символ на конспирацията, в която бе затънала с двата си крака? Майка ми решеше косата си с гребен от сандалово дърво, а краката й бяха потопени в сребърен леген, пълен с розова вода, чийто аромат изпълваше цялата стая. Страхът ми се замени от гняв. Кучката ме бе заключила в студена кула, а тя се къпеше в сребърни съдове, ще кажеш, че е кралицата на Милано!
Но тук майка ми отново ме изненада. Остави гребена върху тоалетката си и ми се усмихна мило, сякаш току-що се бях върнала от тенис, а не от тъмница.
— Дъще! — възкликна и разпери ръце, за да ме прегърне. — Радвам се да те видя! Надявам се, че покоите ти не са твърде неудобни?
За щастие не дочака отговора ми — защото й бях приготвила изобилие от неприятни думички.
— Щастлива съм да ти съобщя, че ще ти се наложи да изтърпиш тези наложителни лишения само още една нощ. Надявам се разбираш, че не мога да си позволя да изгубя най-скъпото си! Особено след плановете ти за пътуване, които имаше във Венеция.
Хммм. Значи може и да не знае какви ги бях вършила в Болцано. И със сигурност няма представа в какво се бях забъркала снощи.
— Имам добри новини за теб! Баща ти пътува към нас и още утре ще бъде тук!
Добри новини, но за кого? Останах си все така кисела и нацупена.
— Ще доведе, естествено, и личната си охрана, така че оттам нататък няма да се налага да лишаваме лорд Лудовико от неговите войници!
Майко Божия! Най-сетне схванах идеята. Ако телохранителите на дожа се заемат с моята охрана, значи за мен няма мърдане. Ще трябва да намеря начин да съобщя някак си на брат Гуидо! Още тази нощ трябва да се измъкнем оттук!
— Има и още една изненада, но нея ще оставя на нашия домакин херцогът да ти я съобщи. Защото той настоява днес да го придружим в една обиколка — имал някакви велики чудеса, които държал да ни покаже. А ти ми кажи сега, успя ли да нарушиш постите си?
— Ако имаш предвид дали съм яла нещо — не — озъбих се аз.
Нямах представа как да се държа с тази жена. Във Венеция, в двореца на баща ми, бях зърнала едно парче стъкло, което на пръв поглед изглеждаше кристално бяло, но разделяше светлината на седем цвята. Синьор Кристофоро ми обясни, че се казвало призма. Та майка ми беше точно като призма — имаше най-малко седем цвята и аз никога не знаех кой нюанс от характера й ще видя в следващия момент. Но сега тя като че ли не забеляза грубостта ми, защото само махна с ръка към своята прислуга.
— И кажи на онези долу да ми сложат и вечеря, защото и снощи останах само със среден пръст! — изревах след излизащата от стаята прислужница.
Веждите на майка ми скочиха чак до линията на косата й.
— Още се изпускаме, а? Е, сигурна съм, че е случайно.
Да бе, случайно. Била си твърде заета да се тъпчеш със свинско и меки пастички, та да се сетиш да изпратиш и на дъщеря си!