Лебедова песен [bg]

— Радвам се, че не се счупи. Иначе щяхме да си навлечем седем години лош късмет.

— Виждал съм Фабриозо да го изтърва хиляди пъти. Веднъж дори го хвърли с всичка сила в бетонен под. Огледалото даже не се пропука. Постоянно ми повтаряше, че е вълшебно… макар никога да не ми сподели защо мисли така. Просто не го разбираше. — Ръсти сви рамене. — Според мен прилича на опушено старо стъкло, но тъй като вървеше с кутията, реших да го взема. — Фокусникът отново се обърна към Суон, която продължаваше да гледа неспокойно огледалото. — Не се тревожи. Както вече казах, това чудо няма да се счупи. По дяволите, по-здраво е дори от пластмаса. — Остави го на масата.

— Добре ли си? — попита я Джош.

Суон кимна. Не знаеше какво чудовище се криеше зад нея в това огледало, но не искаше да го погледне отново. Чие ли лице се беше появило от дълбините му?

— Да — отвърна тя, като се опита да изрече думата с глас, който да ги убеди, че наистина е така.

Ръсти запали огън в печката, след което Джош му помогна да отнесат трупа в гробището на цирка. Убиец заджафка в краката им.

Докато ги нямаше Суон се приближи отново до огледалото. То я призова, също както бяха сторили картите „Таро“ в дома на Леона.

Тя бавно го вдигна, изпъна ръка и го задържа под ляв ъгъл, както беше направила преди малко.

Този път не видя чудовищно лице. Нямаше нищо.

Суон премести огледалото вдясно. Отново нямаше нищо.

Леона много ѝ липсваше и това я накара да се сети за „Дяволът“ в тестето с карти „Таро“. Това лице с отвратителното око в средата на главата и с уста, която приличаше на магистрала към ада, ѝ напомняше за фигурата на картата.

— О, Леона — прошепна детето, — защо ни остави?

В огледалото, само за миг, се появи червен проблясък и после изчезна.

Суон погледна през рамо. Печката беше зад гърба ѝ и в нея подскачаха червени пламъци.

Обърна се отново към огледалото. Беше тъмно и тя осъзна, че все пак не е било насочено към печката.

Една голяма колкото главата на карфица рубиненочервена точка светлина проблесна и започна да нараства.

Появиха се и други светлини, подобно на далечни светкавици в смарагдово зелено, чисто бяло и дълбоко среднощно синьо. На Суон ѝ се стори, че цветовете станаха по-плътни и се сляха в малък пулсиращ пръстен от светлина, който се понесе във въздуха. В следващия момент видя някаква мъглива и неразличима фигура да държи този пръстен от светлина, но не можеше да прецени дали принадлежи на мъж, или на жена. Почти се обърна, но не го направи, защото знаеше, че няма нищо друго зад нея освен стената. Не, видението беше единствено във вълшебното огледало… Но какво означаваше?