Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Той стигна до каретата си, съпроводен от почестите на цялата къща. Сега можем да свалим маската. За никого платното не е останало върху статуята. Всеки е разбрал какво е направила Жана дьо ла Мот против своята благодетелка и как се е възползвала от перото на памфлетиста Рето дьо Вилет. Никаква тревога при бижутерите, никакви скрупули при кралицата, никакво съмнение при кардинала. Три месеца са дадени, за да се подготвят кражбата и престъплението — за тези три месеца опасните плодове ще узреят, за да може коварната ръка да ги обере.
Жана се върна при господин Дьо Роан, който я попита как е постъпила кралицата, за да не иска повече нищо от бижутерите.
Госпожа Дьо ла Мот отговори, че Мария-Антоанета се е доверила на бижутерите; че е препоръчала да запазят тайната, че кралицата, която плаща, трябва да се крие и че още повече е принудена да се крие, когато се отнася за кредит.
Кардиналът се съгласи, че кралицата има право, и в същото време попита дали тя си спомня за добрите му намерения.
Жана обрисува такава картина на признателност от страна на кралицата, че господин Дьо Роан се въодушеви много повече като любовник, отколкото като поданик, много повече бе по-ласкав в гордостта си, отколкото в своята преданост.
Жана беше водила с определена цел тези разговори, решила беше да се прибере спокойно вкъщи, да преговаря с един търговец на скъпоценни камъни, да продаде диаманти за сто хиляди екю и да се добере до Англия или Русия, свободни страни, където щеше да живее богато пет-шест години, а после, без да могат да я безпокоят, щеше да разпродаде изгодно на парче и останалите десет диаманта. Но нещата не станаха така, както тя желаеше. При първите диаманти, които тя показа на двама експерти, изненадата и сдържаността им ужасиха продавачката. Единият предложи жалка сума, другият се възхищаваше на диамантите, като казваше, че никога не е виждал подобни освен на колието на Бьомер.
Жана се спря. Само една крачка още и щеше да бъде разкрита. Тя разбра, че непредпазливостта в подобен случай е провал, а провалът й води към позорния стълб и доживотен затвор. Тя прибра диамантите на тайно място в своите скривалища и реши да се снабди с толкова силни защитни средства, с тъй остри нападателни оръжия, че в случай на борба всички, опълчили се срещу нея, да бъдат предварително победени. Да лавира между желанията на кардинала, който винаги щеше да се стреми да разбере истината, и невъздържаността на кралицата, която винаги щеше да се хвали, че е отказала, представляваше ужасна опасност.
Една-единствена мисъл я занимаваше от този миг — да попречи на кардинала и на кралицата да се срещнат. Всичко щеше да бъде наред, докато Жана е помежду им. Ако в нейно отсъствие те разменят някаква дума, тя щеше да провали бъдещото щастие на Жана, изградено върху заличаването на миналото.
Какво да се направи? За да не може кралицата да обвинява, трябва да не отваря уста, за да се затвори благородната и смела уста, трябва да се потиснат подбудите, като бъде обвинена в нещо. Господарят не дръзва пред съда да обвини в кражба слугата си, тъй като в по-срамно престъпление може да бъде уличен той самият. Ако господин Дьо Роан се изложи пред кралицата, почти сигурно е, че и тя ще се изложи пред кардинала. Но дано случайността не сближи двамата заинтересувани да разкрият тайната.
Отначало Жана се подвоуми пред огромната скала, надвиснала над главата й. Да живее така, задъхана, ужасена, под заплахата, че скалата може да падне. Да, но как да се изплъзне от тази тревога? С бягство! С изгнание, да прехвърли в чужда страна диамантите от колието на кралицата.
Да избяга! Лесна работа. Една хубава карета може да се осигури за десет часа — времето, предвидено за сладките сънища на Мария-Антоанета, часовете, които се нижат, докато кардиналът вечеря с приятелите и се събуди на следващия ден. Широкият път се разстила пред Жана, паважът се сменя бързо под пъргавите крака на конете, това е достатъчно. След десет часа Жана ще бъде свободна, здрава, спасена.
Но какъв скандал! Какъв срам! Изчезнала, макар и свободна, на сигурно място, макар и в изгнание, Жана не е вече жена от благородническо потекло, а една крадла, престъпница, която се укрива от правосъдието. Съдът не може да я намери, но я признава за виновна, желязото на палача не я изгаря, защото е прекалено далеч, но общественото мнение я разкъсва и раздробява на парчета. Не! Тя няма да избяга. Върхът на дързостта и върхът на коварството са като двете рамена на Атлас82, които си приличат като близнаци. Единият води другия, единият струва колкото другия. Който вижда единия, вижда и другия. Без да й мигне окото, Жана реши да остане. Намисли го, когато видя, че може да ужаси едновременно кардинала и кралицата така, че и единият, и другият да си помислят, че е извършена кражба, независимо от тяхната близост.
82
Атлас — в древногръцката митология титан, наказан от Зевс да крепи на раменете си небето, защото участвал в бунта на титаните срещу боговете — бел.ред.