Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Жана се питаше колко може да й донесат за две години благоволението на кралицата и любовта на кардинала. Тя изчисли дохода от двата благоприятни случая на петстотин или шестстотин хиляди, след което ще настъпят отвращението, изпадането в немилост и изоставянето, за да бъдат изкупени благосклонността, популярността, възторгът. „Според моя план печеля седемстотин-осемстотин хиляди ливри“ — си каза графинята.
Ще видим как тази низка душа проправя криволичещия път, който води до срама за нея самата и до отчаянието за другите. „Да остана в Париж — обобщи графинята, — да действам решително, като помагам в играта на двете действащи лица, да ги оставя да играят ролята си в полза на моите интереси, да избера между хубавите моменти за бягството най-удобния и това все едно да излезе от кралицата. Всичко това да бъде нещастие, от което да се възползвам в подходящо време.
Да, ще попреча на кардинала да се свърже с Мария-Антоанета. Ето една особена трудност, защото господин Дьо Роан е влюбен, защото е принц и има право да влиза и излиза при Нейно величество много често. От друга страна, кралицата е красива и жадна за почести, а и признателна на кардинала и няма да го отклони, ако той я потърси. Хора, подобни на кралицата, обичат почестите, но се боят от нападение и го избягват.
Да, начинът е безпогрешен. Съветвайки господин Дьо Роан да се изяви свободно, ще породя в душата на Мария-Антоанета чувство на отвращение и неприязън, които ще отдалечат завинаги не само принца от принцесата, но мъжа от жената, самеца от самката. Нужна е улика срещу господин Дьо Роан и срещу кралицата, оръжие с две остриета, което причинява рани надясно и наляво, оръжие, което, извадено от ножницата, разсича и наранява дори и самата ножница.“ Необходимо беше обвинение, от което кралицата да побледнее, а кардиналът да почервенее, за да измие всякакво подозрение от Жана, довереното лице и на двамата главни виновници. Трябваше й накрая подобен ход, зад който независимо от времето и мястото да може да каже: „Не ме обвинявайте, или аз ще ви обвиня, не ме погубвайте, или аз ще ви погубя. Оставете ми богатството, а аз ще ви запазя честта.“
„Струва си да опитам — помисли коварната графиня — и ще открия начин. От днес времето работи за мен.“
Госпожа Дьо ла Мот се приближи до осветения от приятното слънце прозорец, потъна в меките възглавници, наслагани по перваза, и лице в лице с Бога тя потърси решение.
63.
Затворничката
Докато графинята се вълнуваше и се отдаваше на мечти, на улица „Сен Клод“, срещу къщата, където живееше Жана, се разиграваше друга сцена. Господин Калиостро, спомняме си го, бе скрил Олива, преследвана от полицията на господин Дьо Кросън, в старата къща на Балзамо. На младата дама й беше приятно да бъде покровителствана от този голям благородник, който не искаше нищо, но, изглежда, се надяваше на много неща. „Какво ли очаква той“ — питаше се напразно отшелничката.
За госпожица Олива господин Дьо Калиостро бе човекът, който беше обуздал Бозир и беше победил полицейските агенти, беше за нея Бог спасител. Според нея той бе и добър любовник, защото я уважаваше.
Честолюбието на Олива не й позволяваше да вярва, че Калиостро може да има друго намерение, освен да я направи някой ден своя метреса. Присъщо е на жените, загубили своите добродетели, да смятат, че могат да бъдат обичани и уважавани. Сърце, което не разчита вече на любовта и породеното от нея уважение, е помрачено, бедно, мъртво сърце.
За съжаление в живота на Олива липсваше една необходима съставка, за да бъде щастието трайно. Тя бе щастлива, но скучаеше. Книгите, картините, музикалните инструменти не я забавляваха достатъчно. Тя прочете бързо всички развлекателни книги, които намери. Видените веднъж картини са същите, колкото и да ги гледаш. Така преценява Олива, но не и ние. При докосване от ръка на невежа музикалните инструменти издават само стон, а не звук, който да радва ухото.
Олива скоро се отегчи жестоко от своето щастие. Очите й често се пълнеха със сълзи и съжаляваше за хубавите кратки предобеди, прекарани на прозореца на улица „Дофин“, когато привличаше с поглед минувачите и те вдигаха глава към нея. А приятните разходки в квартал „Сен Жермен“, когато красивият пантоф подчертава крак със сладострастна извивка, когато всяка крачка на красивата минувачка бе победно шествие и извикваше у почитателите й лек вик било от страх, когато тя се подхлъзваше, било от желание, когато се показваше бедрото й.