Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Нинив се смъкна от седлото си до главната порта на къщата, изгледа гневно Алайз, дръпна веднъж и много подчертано тъмната си плитка — нещо, което другата жена беше твърде заета, за да забележи — и нахлу вътре, сваляйки в движение сините си ръкавици и мърморейки си под нос. Лан я изгледа, изкикоти се тихо и потисна смеха си моментално щом Елейн слезе. Светлина, ама колко студени бяха очите му! Заради Нинив тя се надяваше, че Лан ще може да бъде спасен от орисаното му, но като гледаше очите му, не го вярваше много.
— Къде е Испан? — промълви тя, докато помагаше на Авиенда да слезе на земята. Толкова много от жените знаеха, че една Айез Седай — Черна сестра — е държана като пленничка, че новината със сигурност щеше да се разпространи от имение на имение като пожар в суха трева, но все пак щеше да е добре хората в този дом да се подготвят малко.
— Аделиз и Вандийн я отведоха в една колиба на половин миля оттук — отвърна й той също толкова тихо. — При цялата тази бъркотия не вярвам някой да е забелязал една жена с торба на главата. Сестрите казаха, че ще останат там с нея през нощта.
Елейн потръпна. Мраколюбката, изглежда, щеше да бъде подложена на разпит още веднъж, след като слънцето залезеше. Сега бяха в Андор и това я накара още по-дълбоко да изпита чувството, че тя самата го е заповядала.
Скоро след това се озова в бронзова вана, изтегната в уханната сапунена пяна и отново с чиста кожа: смееше се и плискаше вюда по Биргит, която се въртеше в друга вана, освен когато също не плискаше нея, и двете се кикотеха на трепетния ужас, който Авиенда не можеше да скрие съвсем заради това, че седи потънала до гърдите във вода. Тя обаче реши, че си правят шега със самата нея, и разказа някаква съвсем неуместна случка за един мъж, когото уболи с бодли на сегаде по задника. Биргит разказа друга, още по-неуместна, за една жена, която заклещила главата си между летвите на някаква ограда, от което Авиенда се изчерви. Но и двете бяха смешни. Елейн съжали, че и тя няма какво да разкаже.
Двете с Авиенда се сресаха и оправиха една на друга косите си с четки — вечерният ритуал за почтисестри, — след което уморени се шмугнаха в леглото с балдахина в една малка стаичка. Тя с Авиенда, Биргит и Нинив, и за щастие — никой повече. По-големите стаи бяха запълнени с нарове и постели по пода, в това число и дневните, кухните, както и повечето коридори. Половината нощ Нинив не спря да мърмори колко непочтено било да карат една жена да спи разделена от съпруга си, а през останалото време лактите й неуморно се грижеха да събудят Елейн всеки път, щом тя се отпуснеше в дрямка. Биргит равнодушно отказа да си сменят местата, а тя не можеше да помоли Авиенда да се подложи на рязкото ръгане, поради което почти не спа.
Все още се чувстваше изтощена, когато се приготвиха за път на следващата заран, докато слънцето вече се издигаше като разтопена топка от злато. Имението можеше да отдели твърде малко животни, освен ако не решаха да ги оставят без никакъв впряг, но докато тя яхна един черен кон на име Огнен, а Авиенда и Биргит също получиха коне, онези, които бяха вървели пеш, когато избягаха отфермата на Родството, пак щяха да вървят пеш. Това включваше повечето Родственички, слугите, водещи товарните животни, и двадесетината жени, които очевидно много съжаляваха за това, че бяха решили да посетят фермата с надежда за „покой и съзерцание“. Стражниците подкараха напред, за да разузнаят пътя, виещ се през заоблените хълмове, покрити със залиняла от сушата гора, а останалите се разтеглиха като странна змия, с Нинив, тя самата и останалите Сестри в челото. И Авиенда естествено.
Едва ли можеха да минат за група, която никой няма да забележи — толкова много жени, тръгнали на път с толкова малко мъжка охрана, да не говорим за двадесетте мургаволики Ветроловки, подрусващи се непохватно на конете си и яркоцветни като екзотични птици, както и деветте Айез Седай, шест от които разпознаваеми за всеки, който знае в какво да се вгледа. Въпреки че една от тях яздеше с торба на главата, разбира се. Сякаш това само по себе си нямаше да привлече хорското любопитство. Елейн се беше надявала да стигне до Кемлин незабелязано, но това вече не изглеждаше възможно. Все пак нямаше никаква причина някой да заподозре, че в тази странна група се намира и самата щерка-наследница Елейн Траканд. В началото си беше мислила, че най-голямата трудност би било, ако се натъкнат на някой, който би се противопоставил на нейните претенции, щом разбере за присъствието й, и би изпратил въоръжени мъже да се опитат да я пленят й задържат, докато се реши въпросът с наследството на трона.