Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Магьосникът нежно взе лицето й в ръце. От това тя се почувства особено.
— Скъпо дете — прошепна той, — как бих искал да ти помогна — очите му бяха влажни. Рейчъл не знаеше, че магьосниците могат да плачат. После голямата му усмивка отново се появи и той вдигна пръст във въздуха.
— Хрумна ми нещо. Нали знаеш градините, официалните градини?
Рейчъл кимна.
— Минавам през тях на път за тайното ми място, когато съм изгонена през нощта. Принцесата иска да излизам през външната стена при градинската порта. Не дава да минавам отпред, покрай магазините и хората. Страхува се, че някой може да ме подслони за през нощта. Казва, че не бива да ходя в града или при фермите. А в гората, за наказание.
— Така, като тръгнеш по централната алея на градините, от двете страни има малки саксии с жълти цветя — Рейчъл кимна. Знаеше ги. — Ще скрия куклата ти в третата от дясната страна. Ще я покрия с магьосническа мрежа — тя е магическа, — така че единствено ти ще можеш да я намираш — той взе куклата и внимателно я пъхна обратно в мантията си, а Рейчъл я изпрати с поглед. — Следващия път, когато те изгони за през нощта, отиди там и ще намериш куклата си. Тогава можеш да я отнесеш на тайното си място, в хралупестия бор, където никой няма да може да я намери, нито да ти я отнеме. Освен това ще ти оставя и една пръчица за магически огън. Просто натрупай малко съчки, но не много, и ги заобиколи с камъни, после приближи пръчицата и кажи „Огън за мен“ и той ще се запали, така ще ти бъде топло.
Рейчъл протегна ръчички към него и започна да го прегръща, а той я потупваше по гръбчето.
— Благодаря ти, магьоснико Гилер.
— Когато сме сами, можеш да ме наричаш Гилер, дете, просто Гилер, така ме наричат всичките ми добри приятели.
— Толкова съм ти благодарна за куклата, Гилер. Досега никой никога не ми е подарявал нещо толкова красиво. Ще се грижа за нея най-най-добре. А сега трябва да вървя. Трябва да се скарам на готвачите от името на Принцесата. После трябва да седна при нея и да я гледам как яде — тя се усмихна. — После трябва да измисля някаква пакост, за да ме изгони навън тази нощ.
Магьосникът се засмя гърлено, а очите му заблестяха. Разроши косата й с голямата си ръка. Помогна й да отвори тежката врата и я заключи вместо нея, после й върна ключа.
— Искрено се надявам някой път отново да си поговорим — каза тя, поглеждайки нагоре към него.
Той й се усмихна.
— Ще си поговорим, Рейчъл, ще си поговорим. Сигурен съм.
Тя му помаха за довиждане и се затича по дългия празен коридор. Това беше най-щастливият й миг, откакто живееше в замъка. До кухнята имаше много път, трябваше да минава по каменни стълби и коридори с килими на пода и изрисувани стени; през огромни зали с високи прозорци със завеси в златно и червено, в които имаше столове от червено кадифе със златни крака и дълги килими с щамповани върху тях картини, изобразяващи биещи се мъже, яхнали коне; покрай стражи, които стояха неподвижни като каменни статуи пред някои от огромните красиви врати или обикаляха по двойки; покрай слуги, които бързаха нанякъде, носейки дрехи, подноси или метли, парцали и кофи със сапунена вода.
Никой от стражите или слугите не се обърна да я погледне, макар че тя бягаше. Те знаеха, че това е придворната на Принцеса Вайълит, бяха я виждали много пъти да тича из замъка, изпълнявайки поръчки на Принцесата.
Когато най-после стигна до задимената и шумна кухня, едва си поемаше дъх. Насам-натам се лутаха помощници, понесли тежки торби, огромни съдове, димящи подноси, като се опитваха да не се сблъскат един в друг. Някои кълцаха неща, които тя не виждаше, върху високите маси и големите дъски за рязане. Тракаха тенджери, готвачи даваха нареждания, помощници откачаха тенджери и метални паници от куките над главите си или поставяха други съдове на местата им. Чуваше се постоянен шум от лъжици, които разбъркваха храна, пронизителното цвърчене на олиото, лука, маслото, чесъна и подправките в горещите тигани и сякаш всички крещяха в един глас. И целият този хаос миришеше толкова вкусно, че й се зави свят.
Тя дръпна за ръкава един от двамата главни готвачи и се опита да му предаде съобщението на Принцесата, но той се караше с друг готвач и й каза да седне и да изчака, докато привършат препирнята си. Тя седна наблизо на едно малко столче край фурните и опря гръб в горещите тухли. В кухнята миришеше изкусително, а тя беше толкова гладна. Но знаеше, че ако си поиска нещо за ядене, ще си навлече неприятности.