Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Защо тогава не го е посъветвал да се скрие? — изстреля в отговор Абърфорт. — Защо не му е казал: „Погрижи се за себе си, само така ще оцелееш“?
— Защото — отговори Хари, преди Хърмаяни да се намеси — понякога ТРЯБВА да се мисли за нещо повече от личната безопасност! Понякога се НАЛАГА да се мисли за по-голямото добро! Това е ВОЙНА!
— Ти си на седемнайсет, момче!
— Пълнолетен съм и ще се боря, дори и вие да се предадете!
— Кой казва, че се предавам?…
— „С Орденът на Феникса е свършено“! — изрецитира Хари — Брат ви знаеше как да довърши Вие-Знаете-Кой и ми завеща това знание. Ще продължа, докато успея, или — докато умра. Не мислете, че не съм наясно как може да свърши всичко това. От години съм наясно!!
Хари очакваше Абърфорт да му се подиграе или да започне да спори, но той не го направи. Дори не се помръдна.
— Трябва да влезем в „Хогуортс“ — повтори Хари — Ако не можете да ни помогнете, ще изчакаме до зазоряване, ще ви оставим на спокойствие и сами ще потърсим начин да проникнем. Ако все пак МОЖЕТЕ да ни помогнете — сега е моментът!
Абърфорт седеше неподвижно в стола си и се взираше в Хари с очи, които толкова приличаха на братовите му. Най-накрая си прочисти гърлото, изправи се, заобиколи масата и се приближи към портрета на Ариана.
— Знаеш какво да направиш — каза той.
Тя се усмихна, обърна се и отдалечи, не както правеха другите фигури от портретите, от едната страна на рамката, а по, както изглеждаше, дълъг тунел, нарисуван зад нея. Наблюдаваха как малката й фигура се отдалечава, докато накрая беше погълната от тъмнината.
— Ъъъ… какво?… — започна Рон.
— Сега има само един начин да се влезе там. — каза Абърфорт. — Източниците ми твърдят, че те са успели да открият и затворят всички стари проходи към училището, а дименторите обикалят около стените и редовно патрулират и вътре в училището. Това място никога преди не е било толкова силно охранявано. Как точно очаквате да свършите нещо, след като проникнете, като Снейп е нащрек, а братът и сестрата Кароу са му заместници… е, но ти това и очакваш, нали? Каза, че си готов да умреш.
— Но какво…? — започна Хърмаяни, сочейки картината на Ариана.
Малка, бяла точка се появи в края на нарисувания тунел и Ариана се върна в портрета. Но с нея имаше още някой, някой по-висок от нея, някой, който накуцваше и изглеждаше силно развълнуван. Косата му бе по-дълга, отколкото си спомняше Хари. Все по-големи и по-големи, двете фигури се приближаваха, докато главите и раменете им изпълниха портрета. След това цялата картина се премести от стената, като отваряща се врата и се откри вход към истинския тунел. И от него, с пораснала коса, разранено лице и разкъсана мантия се измъкна Невил Лонгботъм, който нададе вик на радост, скочи от лавицата и извика:
— Знаех, че ще дойдеш! ЗНАЕХ СИ, Хари!
Глава двадесет и девета
ИЗГУБЕНАТА ДИАДЕМА
— Невил… ама какво… как…?
Но Невил беше видял Рон и Хърмаяни и се хвърли да ги прегръща с радостни викове. Колкото по-внимателно го оглеждаше Хари, толкова по-зле му изглеждаше Невил. Едното му око беше отекло и насинено, на лицето му имаше дълбоки драскотини, а целият му раздърпан вид издаваше, че доста е преживял. Въпреки това, израненото му лице бе озарено от щастие, когато пусна Хърмаяни и повтори:
— Знаех си, че ще дойдеш! Повтарях на Шеймъс, че е само въпрос на време!
— Невил, какво е станало с теб?
— Кое? Това ли? — Невил поклати успокоително глава. — Това не е нищо. Шеймъс е по-зле. Ще видите. Ще вървим ли? О, — обърна се той към Абърфорт — Аб, още няколко души тръгват насам.
— Още няколко?! — злобно повтори Абърфорт. — Какво искаш да кажеш с това, „още няколко“, Лонгботъм? Наложен е вечерен час и е направено Известяващо заклинание на цялото село!
— Да, знам, затова ще се магипортират направо в бара — каза Невил. — Просто ги преведи по коридора, като дойдат, става ли? Много ти благодаря!
Невил подаде ръка на Хърмаяни и й помогна да се покатери на полицата и да влезе в тунела. Рон я последва, а после и Невил. Хари се обърна към Абърфорт.
— Не знам как да ви благодаря. Два пъти ни спасихте живота.
— Научете се да се спасявате сами! — грубо каза Абърфорт. — Може да не успея третия път.
Хари се покачи на полицата и се вмъкна в дупката зад гърба на Ариана. От другата страна имаше гладко, каменно стълбище. Тунелът, като че беше бил там от години. Медни лампи стояха по стените, а подът беше топъл и гладък. Докато вървяха, сенките им се къдреха на стената на тунела.
— От кога пък е тук този тунел? — попита Рон. — Няма го на Хитроумната карта, нали Хари? Мислех, че има само седем тунела, водещи към или извеждащи от училище.