Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Всички останали ги запечатаха преди началото на годината — каза Невил. — Вече не може да се минава през тях, не и с всичките проклятия на входовете и със смъртожадните и дименторите на изходите. Но това няма значение… Вярно ли е? Вие ли проникнахте в „Гринготс“? Наистина ли сте избягали със змея?! Новината гърми навсякъде, всички само за това говорят. Тери Бут бе набит от Кароу, защото разправяше за това на вечеря в Голямата зала.
— Да, вярно е… — отговори Хари.
Невил се засмя щастливо.
— Какво направихте със змея?
— Пуснахме го на свобода — отговори му Рон. — Хърмаяни обаче искаше да си го задържи като домашен любимец.
— Не преувеличавай, Рон…
— Но какво правихте? Хората говорят, че си избягал, Хари, но аз не го вярвах. Мисля, че си намислил нещо.
— Прав си — каза Хари. — но, кажи ни нещо за „Хогуортс“, Невил, ние нищичко не знаем.
— Ами, сега е… е, това всъщност, вече не прилича на „Хогуортс“… — каза Невил и усмивката се стопи от лицето му. — Знаете ли за двамата Кароу?
— Двамата смъртожадни, които преподават ли?
— Те не само преподават, — каза Невил. — Отговарят за цялата дисциплина. Кароу си падат по наказанията.
— Като Ъмбридж ли?
— Не-е-е, пред тях тя беше като агънце. Останалите учители са задължени да ни пращат при Кароу ако направим нещо нередно. Не го правят обаче, ако могат да го избегнат. Според мен, те ги мразят толкова, колкото и ние. Амикус преподава това, което преди беше Защита от Черните изкуства, само дето сега предметът е просто Черни изкуства. Изисква се да упражняваме „Круциатус“ върху учениците, които са се провинили…
— КАКВО?!
Обединените гласове на Хари, Рон и Хърмаяни отекнаха по коридора.
— М-да… — каза Невил. — Затова и изглеждам така. — той посочи една особено дълбока драскотина на брадичката си. — Отказах да го направя. Някои хора, обаче, се подчиняват, а на Краб и Гойл страшно им харесва. Това май е първият път, когато са най-добрите в нещо. Алекто пък, сестрата на Амикус, преподава Мъгълознание. Предметът е абсолютно задължителен. Всички сме принудени да слушаме как обяснява, че мъгълите са като животни, глупави и мръсни, как принуждават магьосниците да се крият, като се държат гадно с тях, и как естественият ред на нещата е променен. Това ми е — и той посочи друг белег на лицето си — защото попитах точно колко мъгълска кръв имат тя и брат й.
— По дяволите, Невил! — каза Рон — Има си време и място да се правиш на отворко!
— О, ти не си я виждал. — каза Невил. — И ти нямаше да я изтърпиш. Важното е, че има смисъл да им се противопоставяме. Това дава надежда на останалите. Забелязах го, когато го правеше ти, Хари!
— Но са те използвали като точило за ножове — каза Рон и леко се наведе, когато минаха под една лампа, и раните на Невил станаха дори още по-видни.
Невил сви рамене.
— Това няма значение. Те не искат да проливат твърде много чиста кръв, ето защо ни измъчват само по малко, и то, ако много си отваряме устите, но в действителност няма опасност да ни убият.
Хари не знаеше кое е по-лошо: нещата, които Невил им разправяше, или спокойният тон, с който го правеше.
— В истинска опасност са само онези, чиито семейства и приятели навън създават проблеми. Те всъщност са заложници тук. Старият Ксенофилиус Лавгуд се беше разприказвал твърде много в „Дрънкало“-то, затова те просто извлякоха Луна от влака, когато се прибирахме за Коледа.
— Невил, тя е добре, видяхме я…
— Да, знам, тя ми прати съобщение!
Той извади джоба си златна монета и Хари позна един от фалшивите галеони, които Дъмбълдоровата армия бе използвала, за да си изпраща съобщения.
— Тези са страхотни — каза Невил и се усмихна на Хърмаяни. — Кароу не можеха да разберат как си разменяме съобщения и това ги побъркваше. Промъквахме се нощем в коридорите и пишехме с неизтриваема боя по стените „Дъмбълдоровата Армия набира нови попълнения“ и други такива… Снейп откачаше от злоба.
— Не го ли правите вече? — попита Хари, който обърна внимание на миналото време в думите на Невил.
— С времето това ставаше все по-трудно. Загубихме Луна по Коледа, Джини изобщо не се върна след Великден, а ние бяхме нещо като лидери. Кароу явно знаеха, че аз бях зад повечето саботажи и затова ме погнаха доста яко, а после хванаха Майкъл Корнър, когато се опитваше да освободи един първокурсник, когото бяха оковали и го изтезаваха много сериозно. Това подплаши останалите.
— Без майтап… — промърмори Рон, а тунелът започна да се изкачва.