Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Този приятел пак неговата си знае! — възкликнал халифът. — Спряхме ковачниците, за да му прекъснем обичая за три дни! Я да влезем при него да видим каква е работата!
— Желанието ти е опасно! — отговорил Джаафар. — Някой от нас може да плати с живота си! Този човек знае да се бие, снощи го разгневихме, днес му отнехме работата — как да ходим при него, за да се забавляваме!
— Ще влезем при него и това е! — викнал халифът.
Почукал Джаафар на вратата. А Басим — виното го било ударило в главата и животът му се виждал от хубав по-хубав — чул чукането и викнал:
— Кой чука?
— Вчерашните ти гости, мосулците! — отговорил Джаафар.
Басим се надвесил през прозореца, видял ги и викнал:
— Който идва при мене — не ми е добре дошъл! Цял ден ви търся, пък вие сте ми се домъкнали вечерта да ме ядосвате!
— Слушай, хаджи Басим! — заговорил Джаафар. — Ние тази вечер само наминахме да видим какво ти се е случило днес, като спряха работа ковачниците! Виждаме — добре си! Отвори и ни разкажи — лошо няма да ти сторим!
— Само да сте посмели — ще видите какъв бой ще ви тегля! — викнал Басим.
Слязъл той, отворил им, пък виното вече било смекчило сърцето му. Седнали тримата и той заговорил:
— Братя, знаете моя обичай и нрав! Вижте, че стомната с вино е пак пред мене! Но няма да ви налея нито капка — то само за мене едва ли ще стигне! Няма да ви дам и нито хапка месо, нито семка от плод, нищичко!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Масрур промърморил:
— За бога, този нито храни, нито пои — толкова е стиснат!
— Хаджи Басим! — заговорил Джаафар. — Дойдохме сити до гуша, хвала на Аллаха. Искаме само да ти се порадваме! Днес, като чухме, че халифът е спрял работата на ковачите, най-напред за тебе си помислихме!
— Това се случи заради проклетото ви гостуване! — възкликнал Басим. — Говорих ви аз, ама вие: „Ами ако халифът нареди на ковачите да не работят, какво ще правиш?“ Вратите на небето точно тогава са били отворени и Аллах ви е чул! Защо казахте тази проклета прокоба? За бога, тази вечер не казвайте неща, които да ме притеснят!
— Нищо няма да ти казваме! Но, хаджи Басим, откъде си взел днес тази трапеза с толкова ядене?
— Аз от двайсет години така съм си свикнал! — рекъл Басим, разказал им за станалото и продължил: — Каквото и да стане, аз си оставам Басим и прехраната ми идва от Аллаха! Кълна се хиляди пъти в Харун ар-Рашид, Аллах здраве да му дава, че ще работя и ще си умра като теляк! Там има по-голям кяр от ковачеството! Халифът няма да затвори и хамамите, я!
Халифът дал знак на Джаафар и той рекъл:
— Ами, хаджи Басим, ако утре Харун ар-Рашид нареди да се затворят хамамите, откъде ще си вадиш прехраната?
Басим ковачът се разсмял:
— Абе аз не ви ли казах преди малко, че все лоши приказки дърдорите! Ти, дебела бъчва такава, празна кофа, дето само дрънка, мустак на дърта мечка! Аллах мира да не ви даде! Така спокойно си живеех, преди да ви видя гадните лица и да чуя противните ви приказки! Аз от двайсет години една вечер не съм нарушил навика си, а вие вчера ми спряхте занаята! Ама халифът спря работата на ковачите, но ми даде работа на теляк! Като че ли моята трапеза стиска Харун ар-Рашид за носа, сякаш съм го намазал с лук!
После той си налял чаша вино, разклатил я и я загледал на светлината на свещта и запял: