Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Джек вдигна глава и погледна нагоре. Изходът на шестия етаж тънеше в мрак. Почувства, че косата му настръхва. Изглежда Пурпурния го бе пратил там съвсем целенасочено. Ако убиецът се опиташе да избяга, щеше да го направи точно от това място.
— По дяволите — изруга Фарел, на когото изглежда бе минала същата мисъл. — Как ще стигнем горе?
— Ще се изкатерим — отвърна Джек. Даде знак на Фарел да извади въжето и куките, които носеше в чантата на кръста. Полицията бе изключила електрозахранването, което означаваше, че всички врати и асансьори са блокирани. Джек се зачуди дали сега императорът не е затворен вътре с убийците си.
Фарел повдигна пневматичното устройство и изстреля куката нагоре. Тя се изви и попадна право на балкона на шестия етаж. Джек се усмихна мрачно. Точно, където искаше.
Хвана въжето и тръгна пръв нагоре, като се опитваше да надвие пулсиращата в слепоочията му болка. Давидис се закатери след него, както му беше наредил. Веднага щом се прехвърлиха през перваза на балкона, той зае позиция за прикриващ огън. Фарел се появи след него, със зачервено от усилие лице. Приземи се до Джек и по негов знак уведоми Пурпурния, че са стигнали.
Джек чу приглушения глас на Пурпурния.
— Сега ще задействат системите. Пригответе се.
Мургавото лице на Давидис пребледня едва забележимо. Джек чу бръмченето на асансьорите и в същия миг вратата бе избита от пантите й. Отвътре се показаха двама.
— Стой на място! — кресна им Джек.
Те замръзнаха. След това единият от тях, облечен във великолепно синьо наметало, пристъпи напред.
— Не стреляйте! — извика той. — Нищо не сме направили.
Джек повдигна учудено вежди, познал гласа на Свети Колин от Синьото колело. Зад него се спотайваше друга, по дребна фигура.
— Какво правите тук? Имало е опит за убийство.
— Зная — отвърна Колин с дълбокия си звънтящ глас. Погледна през рамо. — Там, в коридора, има мъртвец. Струва ми се, че е онзи журналист — Скот. Изглежда се е озовал на неподходящото място.
Джек вече чуваше топуркането на ботушите на полицаите в коридора. Кимна на Давидис да свали оръжието. Едва сега човекът зад Колин се показа.
Беше Амбър. Тя му кимна лекичко.
— Не съм го направила, Джек. Кълна се в Бога.
В следния миг полицаите ги наобиколиха.
11.
Джек сигурно щеше да храни известни подозрения, ако случайно не беше присъствал на разговора на Скот с неговия информатор. Сега вече обаче знаеше със сигурност, че журналистът е имал неприятели и сегашните събития са резултат от действията им. Ето защо дори не мигна, докато Амбър го гледаше, с изкривено от мъка лице. Знаеше, че дните на Скот са били преброени.
— Зная, че не си — бе всичко, което каза.
Колин премести изумен поглед от единия към другия, сетне протегна ръка и прегърна Амбър през раменете. Когато отново погледна към Джек, на лицето му се четеше одобрение.
Полицаите му отдадоха чест и се заеха да опъват ленти около местопрестъплението.
— Капитан Сторм, добре дошли отново — обърна се към Джек техният началник.
— Благодаря — отвърна Джек с непроницаемо изражение. Доста му се е събрало на Дрефорд през последните двайсет и четири часа, помисли си. Въпреки това се престори, че не познава полицая. — Как е императорът?
— Чудесно. Вътрешната врата се е затворила веднага след задействането на алармата. Но — Дрефорд се обърна и погледна към убития — не бива да забравяме, че в двореца е извършено престъпление. Свети Колин, аз съм капитан Дрефорд. Познавате ли убития?
— Да, разбира се. Скот Рандолф, телевизионен журналист. Беше поканен снощи на вечеря, за да направи интервю с Пепус.
Дрефорд кимна.
— Така си и помислих. Въпреки това нашите патолози ще вземат образци, за да извършат необходимите изследвания.
Джек наблюдаваше, докато покриваха трупа и го полагаха на носилката.
— Открихте ли убиеца? — попита той.
— Не — отвърна Дрефорд след кратка пауза. — Открихме следи, които сочат, че се е измъкнал през покрива. Ако имаме късмет, камерата може да го е заснела.
— А ако нямате? — попита Колин.