Плясъкът на крилете му [bg]

По време на борбата лудите бяха отстъпили, като че ли появата на Кейл, за да поеме инициативата, ги бе лишила от колективната воля, довела ги дотук. Спаси ги момичето.

— Помогнете му — извика то, втурна се напред и се метна върху Мийтярд. Това го накара да се реши на най-отчаяния си план — онзи, който бе измислил, докато бе принуден да гледа втрещен как бедният Громек се задушава. Сграбчи момичето и го размаха като тояга към тримата мъже, които преграждаха пътя му към големия прозорец в другия край на стаята. Те го пропуснаха, защото важното бе да го държат далеч от вратата. Където и другаде да отиде, беше в капан — затова го оставиха да отстъпи към прозореца и се приготвиха да го заобиколят за последен път. По-рано отчаянието и това, че нямаха какво да губят, им бяха вдъхнали безразсъдна смелост, но сега никой не искаше да му скършат врата, след като работата можеше да бъде довършена предпазливо. Затова му дадоха повече време за отстъпление, отколкото при други обстоятелства.

— Бързо — каза Кейл. Кръвта шумеше в ушите му, бе на ръба на припадъка. Имаше чувството, че мозъкът му ще се пръсне. Повечето дори не го чуха. Мийтярд стигна до прозореца; лудите стояха и гледаха. В края на краищата, той нямаше къде да се дене. Прозорецът беше закован, но без решетки, защото се намираха на четвъртия етаж, на около шейсет стъпки от земята. Мийтярд знаеше това, но знаеше също, благодарение на доброволните си усилия да спечели благоразположението на Громек с чистене на отделението, че има въже, прикрепено към стената, навито и пъхнато зад един скрин, за да не се пречка. Беше сложено там преди години, като евтино средство за спасение при пожар.

Лудите го гледаха как отстъпва към прозореца; после се разшаваха, щом посегна зад скрина и извади дългото въже. Трябваха им няколко секунди да осъзнаят какво ще прави, а после тръгнаха напред като един. Мийтярд събори скрина със силен трясък и се втурна към прозореца, стиснал края на въжето; в последния момент се обърна с гръб. Изгнилата рамка поддаде и Мийтярд изчезна в нощта, а въжето се точеше зад него. Изпъна се за миг, после се отпусна.

Въжето никога не беше изпробвано и се оказа прекалено късо. Затова Мийтярд, след главоломен полет, беше спрян от рязко дръпване на около двайсет стъпки над земята и запратен в клоните на едно дърво. Това прекрати падането му, което иначе навярно би го убило. Късметът, страховитото самообладание и огромната физическа сила позволиха на Мийтярд да изкуцука болезнено до свободата. Кейл гледаше през разбития прозорец как той изчезва в мрака. Извърна се и повика лудите.

— Ето какво е станало тази нощ: двамата са довели момичето тук и са се сбили за него. Нали така?

Момичето кимна.