Дългият път към дома [bg]

Но взети заедно? Онова, което Клара бе успяла да улови, спираше дъха.

Емили, Беатрис и Кай се протягаха една към друга. Не се вкопчваха. Тези жени не бяха удавници. Не бяха залепени една за друга.

И трите се смееха, а на откритите им лица бе изписано удоволствието от това, че са заедно.

С първия си портрет Клара бе успяла да пресъздаде близостта.

— Значи е била грешка? — попита Бовоар, като посочи картината.

— Ами може и така да се каже — потвърди Клара.

— Какво каза Питър, когато я видя? — поинтересува се Гамаш.

— Каза, че е много хубава, но че трябва да поработя върху перспективата.

Арман усети как в него се надига гняв. Това бе вид убийство. Питър Мороу се бе опитал да убие не жена си, а нейното творение. Явно бе съзрял гениалността на картината и се бе опитал да я съсипе.

— Според вас знаел ли е тогава какво ще последва? — попита Бовоар.

— Не знам дали някой е можел да предвиди — рече Клара. — Самата аз не знаех.

— Мисля, че е подозирал — намеси се Мирна. — Погледнал е „Трите грации“ и е видял вестготите на седмия хълм. Знаел е, че целият му свят ще се преобърне.

— Защо не се е радвал за Клара? — обърна се Гамаш към Мирна.

— Изпитвал ли си някога завист?

Арман се замисли. Повишавали бяха други хора покрай него, а той бе оставал пренебрегнат. През младежките си години се бе влюбвал в момичета, които го отхвърляха. После започваха да излизат с някой негов приятел, а това нараняваше младото му сърце. Но най-близко до всепоглъщащата и разяждаща завист бе стигал, когато гледаше другите деца с родителите им.

Мразеше тези деца. И да го прости Господ, мразеше родителите си. Защото не бяха до него. Защото го бяха изоставили.

— Все едно да пиеш киселина и да очакваш другият човек да умре — обясни Мирна.

Гамаш кимна.

Така ли се бе почувствал Питър, когато бе погледнал тази картина? Дали тогава бе поел първата глътка киселина? Дали бе усетил как вътрешностите му се сгърчват, когато за пръв път бе зърнал „Трите грации“?

Гамаш добре познаваше Питър Мороу и дори в момента не изпитваше никакво съмнение, че съпругът на Клара я обича с цялото си сърце. А това сигурно още повече бе влошило положението. Обичаше жена си, но мразеше творението й. Питър не желаеше смъртта на Клара, но почти със сигурност искаше картините й да умрат. И бе готов да направи всичко, за да ги убие. С тиха дума, с подмятане или намек.

— Може ли? — Гамаш сочеше през отворената врата на ателието към друга, затворена врата от отсрещната страна на коридора.

— Да — отвърна Клара и тръгна нататък.

Ателието на Питър бе подредено, чисто и спокойно. Създаваше усещане за безметежност на фона на безпорядъка при Клара. Миришеше на бои с лек дъх на лимон. Освежител за въздух, предположи Гамаш. Или лимонов пай с целувки.