Дългият път към дома [bg]

Докато в един момент следите спряха. Но те продължиха да вървят. Още стотина метра. Винаги стигаха малко по-далече. Докато усетеха, че са вървели достатъчно и вече е време да се връщат.

Спряха пред пейката и седнаха на нея.

— Прилича на компас, нали? — отбеляза Рен-Мари.

Арман подхвърли топката към нетърпеливия и неуморен Хенри и се замисли върху думите на жена си.

— Имаш право — усмихна се. — Не бях забелязал досега.

Село Трите бора бе построено около селския площад. Къщите бяха подредени в кръг, а от него излизаха четири главни улици като посоки на компас. Гамаш се зачуди дали наистина тези улици бяха ориентирани точно на север, юг, изток и запад.

Дали Трите бора беше компас? Пътепоказател за хората, които бяха изгубили посоката в живота си?

— Би ли ми разказал за Клара? — попита Рен-Мари.

— Де да можех, mon coeur.

Гамаш изглеждаше нещастен. Разказваше на съпругата си почти всичко. Докато работеше в полицията, й бе говорил за доказателствата, за заподозрените, за своите подозрения. Разказваше й, защото й имаше доверие и искаше да я приобщи към своя живот. Обсъждаха убийствата, които той разследваше, а също и книгите и старите документи, върху които тя работеше в националния архив.

Но имаше неща, които Гамаш пазеше в тайна. Не ги споделяше с никого. Знаеше, че Рен-Мари също има своите тайни. Доверени й от други хора.

— Сподели с Жан Ги.

Не беше обвинение, а просто въпрос.

— Допуснах грешка. Когато отидохме у Клара, за да го обсъдим, тя пределно ясно ми даде да разбера, че не съм постъпил правилно.

Арман леко се намръщи и Рен-Мари предположи, че Клара наистина е била пределно ясна.

— И все пак тя е помолила за помощта ти.

Гласът й бе спокоен, но сърцето й блъскаше в гърдите. Рен-Мари знаеше, че Клара не би поискала от Арман помощ, за да заложи капан за мишки, да подкастри плета или да поправи покрива. И сама можеше да свърши тези неща.

Ако Клара се бе обърнала към него, значи имаше нужда от нещо, което само той можеше да й даде.

— Помислих си, че иска да й помогна — усмихна се Гамаш и поклати глава. — Май човек бързо губи нюха си, когато не го използва. Не съм забелязал някои сигнали.

— Не си изгубил нюха си, просто си позволяваш да се отпуснеш — възрази Рен-Мари.

Вгледа се в будните очи на съпруга си и се увери, че въпреки казаното от него почти нищо не му убягваше. И ако бе предположил, че Клара иска помощ, сигурно наистина бе така. Рен-Мари отново се запита защо Клара бе потърсила съдействие и защо след това бе размислила.

— Щеше ли да й помогнеш? — попита.

Гамаш отвори уста, сетне я затвори. Знаеше какъв бе правилният отговор. И знаеше каква бе истината. Не бе убеден, че двете съвпадаха.