Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 119
Перейти на страницу:

Може би нямаше значение. Майрън вече също тичаше по пътеката, но хлапето беше натрупало значителна преднина, която продължаваше да се увеличава. Ако Майрън го изпуснеше, това щеше да бъде поредната пропусната възможност. Следата към онова, което беше видял Уин вчера — следата към Патрик и Рийс, — и без това беше едва доловима. Ако хлапето се измъкнеше, това можеше да сложи край на играта.

Кожения сви покрай една улична лампа и изчезна от поглед. По дяволите. Никакъв шанс, каза си Майрън. Никакъв шанс да го настигне.

И в този момент Кожения полетя. Краката му се озоваха високо във въздуха, а тялото му — водоравно над земята. Някой беше сторил най-простичкото нещо на света.

Някой беше протегнал крак и го беше спънал.

Уин.

Кожения лежеше проснат по корем. Майрън зави след него. Уин едва погледна към него, преди да потъне в сенките на парка. Майрън бързо изтича напред и възседна Кожения. После го завъртя по гръб. Кожения закри лицето си с ръце и зачака ударите.

Гласът му беше жален:

— Недей…

— Няма да те нараня — каза Майрън. — Само се успокой. Всичко ще бъде наред.

Хлапето се поколеба няколко секунди, преди да отмести ръце от лицето си. В очите му вече имаше сълзи.

— Обещавам — каза Майрън, — няма да те нараня. Окей?

Момчето кимна през сълзи, но беше ясно, че не вярва на нито една дума от казаното. Майрън пое риска да се отмести от него. Помогна му да се надигне от земята и да седне.

— Хайде да пробваме още веднъж — каза Майрън. — Познаваш ли момчето, което избяга вчера — онова, заради което се караха?

— Другият американец — каза хлапето. — Той приятел ли ти е?

— Има ли значение?

— Уби ги и тримата, сякаш беше излязъл да се поразходи. Наряза ги на парчета, без да му мигне окото.

Майрън пробва да тръгне в друга посока.

— Ти познаваше ли тези мъже?

— Много ясно. Терънс, Мат и Питър. Спукваха ме от бой, и тримата. Ако имах една лира в джоба си, искаха да им дам две.

Вдигна поглед към Майрън.

— Ако имаш нещо общо с това, ами… просто искам да те поздравя.

— Нямам — каза Майрън.

— Просто търсиш онова момче, което тормозеха?

— Да.

— Защо?

— Дълга история. В беда е.

Кожения се намръщи.

— Познаваш ли го — да или не?

— Е, да — каза хлапето. — Много ясно, че го познавам.

— Можеш ли да ме заведеш при него?

В погледа на момчето се върна част от предишната му враждебна пресметливост.

— Още ли имаш онези петстотин лири?

— Да.

— Дай ми ги сега.

— Откъде да знам, че няма пак да тръгнеш да бягаш?

— Няма, понеже видях какво направи твоят приятел. Ако избягам, ще ме убиете.

Майрън искаше да му каже, че това не е вярно, но може би нямаше нищо лошо в това, да го държи леко уплашен. Кожения протегна ръка. Майрън му даде петстотинте лири. Хлапето ги натъпка в обувката си.

— Нали няма да казваш на никой, че си ми ги дал?

— Няма.

— Идвай, тогава. Ще те заведа при него.

Глава 6

Майрън се опита да поговори с хлапето, щом се качиха на влака от гара „Госпъл Оук“. През първата половина на пътуването то пъхна слушалките в ушите си и наду музиката толкова силно, че Майрън ясно можеше да чуе всички обидни думи по адрес на женското съсловие, които се изливаха в ушните канали на хлапето.

Майрън се зачуди дали сигналът на телефона все още достига до Уин. Когато се прекачиха на „Хайбъри Излингтън“, хлапето спря музиката и каза:

— Как се казваш?

— Майрън. А ти?

— Майрън чий?

— Майрън Болитар.

— Доста добре се справяш с юмруците. Избърса пода с Декс, сякаш е мокра кърпичка.

Майрън не знаеше какво точно да отговори и каза:

— Благодаря.

— И къде точно в Щатите живееш?

Интересен въпрос.

— Ню Джързи.

— Доста си едър. Да не играеш ръгби?

— Не. Всъщност… докато следвах, играех баскетбол. Ами ти?

Момчето се подсмихна.

— Докато си следвал. Ясно. И къде си следвал?

— В един университет на име „Дюк“ — каза Майрън. — А ти как се казваш?

— Не ми бери грижа.

— Как започна да работиш на улицата? — попита Майрън.

Хлапето искаше да изглежда страховито, но както се случва с повечето хлапета, изражението му беше по-скоро нацупено, отколкото заплашително.

— Теб какво те бърка?

— Не исках да те обидя или нещо подобно. Но доколкото разбрах, в днешно време бизнесът, как да кажа, се върти онлайн. През „Грайндър“, „Скръф“ и други подобни телефонни приложения.

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)