Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Огънят му бе послужил срещу чудовището на острова и той не виждаше причина защо такава изпитана и вярна магия да не му свърши работа отново. Прошепна думите…
Които необяснимо как прозвучаха наопаки. И още по-лошо, Ронин осъзна, че се движи обратно, връщайки се към свирепите нокти на заслепения звяр.
Времето бе тръгнало назад… но как?
Отговорът се появи от дълбините на прохода. Аномалията ги догонваше.
Около Ронин заплуваха призрачни видения. Рицари, яздещи в битка. Сцена от сватба. Буря над морето. Орки, танцуващи бойни танци край огъня. Странни създания, вкопчени в борба…
Внезапно отново можеше да се движи. Магьосникът изтича извън досега на чудовището, а след това се обърна отново към него. Този път не се поколеба, докато призоваваше магията.
Пламъци избликнаха под формата на огромна ръка, но с приближаването си към звяра се забавиха… а после спряха, замръзнали във времето.
Проклинайки, Ронин започна нова магия.
Осмокракият ужас скочи над замръзналия огън и с вой се засили към него.
Ронин хвърли заклинанието.
Земята под изчадието се взриви и избликналата буря от пръст го затрупа. Звярът заскимтя, ала въпреки огромните сили, борещи се срещу него, продължи да се влачи към магьосника.
Около краката и тялото му се оформи кора. Устата също се затвори, затисната от пласт скала. Едно по едно, нечовешките очи потънаха под слоя прах.
Само на няколко стъпки от жертвата си създанието най-накрая замря. Сега изглеждаше не като истинското чудовище, а като съвършена негова статуя.
В този миг гласът на Крас изпълни съзнанието на Ронин.
„Най накрая ме чуваш! — извика облекчено драконовият магьосник. — Ронин, смущенията се разширяват! Почти са стигнали до теб!“
Разсеян от страшния звяр, Ронин не бе обръщал поглед към аномалията. Когато го стори, очите му се разшириха.
Сега тя изпълваше място десет пъти по-високо и без съмнение десет пъти по-широко от прохода. Плътният камък сякаш нямаше никакво значение за нея. Просто минаваше през него, сякаш не съществува. Ала по пътя й пейзажът се променяше. Част от скалата изглеждаше по-остаряла — обветрена и ерозирала; на други места сякаш току-що се беше охладила от титаничните си родилни мъки. Най-страшните промени явно се извършваха там, където се докосваше ръбът на огненото цвете.
Ронин не искаше да си представя какво ще се случи, ако вихрушката се допре до него.
Отново се затича.
„Скоростта и големината се увеличиха внезапно, а не мога да разбера причините — продължи Крас. — Страхувам се, че няма да те достигна навреме! Телепортирай се веднага чрез магия!“
„Магиите не функционират нормално! — отвърна магьосникът. — Аномалията им влияе.“
„Ще останем свързани. Това би трябвало да подсили заклинанието. Ще те насоча към себе си.“
Ронин нямаше намерение да се телепортира на места, които никога не е виждал, най-малкото от страх, че би могъл да се окаже в центъра на твърдата скала на планината, но ако беше свързан с Крас, рискът намаляваше неимоверно.
Той се фокусира върху драконовия магьосник, извиквайки образа му в главата си. Магията започна да се оформя. Ронин усети как светът около него се изкривява.
Изведнъж огненият цвят се разшири до размери, двойно по-големи от досегашните.
Твърде късно магьосникът осъзна какво става. Очевидно аномалията реагираше на магия… на неговата магия. Понечи да спре заклинанието, ала твърде късно.
„Крас! Прекъсни връзката! Прекъсни я, преди и ти…“
Аномалията го погълна.
„Ронин?“
Но магьосникът не можеше да отговори. Летеше напред-назад, подхвърлян като листо в торнадо. С всяко завъртане се носеше все по-бързо и по-бързо. Звуците и образите отново го атакуваха. Виждаше минало, настояще и бъдеще, осъзнавайки значението на всяка от картините. В един момент мерна вкаменения звяр, който също хвърчеше в бесния вихър на нещо, което можеше да бъде определено само като водовъртеж от време.
Около него прелитаха и други неща — случайни предмети и дори същества. Цял кораб с разкъсани платна и смазан откъм кърмата корпус премина покрай смаяния му поглед и изчезна. Последва го дърво, на което все още стоеше накацало ято птици. Някъде от далечината се появи огромен кракен, петдесет стъпки от върха на главата до края на пипалата, и се протегна към него, ала не успя да го придърпа към себе си преди и той да се стопи в нищото.