Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Не стигнахме ли вече? — извика накрая.
— Скоро. Намира се точно… — Крас внезапно млъкна.
— Какво има?
Драконовият магьосник се намръщи:
— Вече не е… вече не е, където беше.
— Преместило се е?
— Така бих предположил.
— Очакваше ли да го направи? — запита огненокосият магьосник, взирайки се притеснено в тъмната пътека напред.
— Останал си с погрешното убеждение, че знам какво ни очаква, Ронин. Разбирам съвсем малко повече от теб.
Изявлението изобщо не зарадва човека.
— И какво предлагаш да направим?
Очите на драконовия магьосник буквално пламтяха, докато разсъждаваше.
— Ще продължим. Какво друго ни остава?
Но съвсем малко по-нататък се натъкнаха на друго препятствие, което Крас нямаше как да предвиди от въздуха. Проходът се разделяше на два отделни тунела и макар че бе възможно да се сливат по-нататък, двамата нямаше как да са сигурни.
Крас огледа и двете пътеки.
— И двете се движат близо до целта ни, но не мога да усетя кой ръкав е по-близък. Трябва да ги проучим.
— Разделяме ли се?
— Бих предпочел да не го правим, но мисля, че се налага. И двамата ще продължим петстотин крачки навътре, а след това ще се върнем и ще се срещнем тук. Да се надяваме, че тогава ще знаем по-добре по кой път да поемем.
Ронин влезе в левия коридор, следвайки инструкциите на своя ментор. Броейки крачките, скоро разбра, че изборът му е правилен. Не само че коридорът се разширяваше напред, но и магьосникът имаше чувството, че усеща смущението по-ясно отвсякога. Безспорно уменията на дракона бяха по-големи от неговите, ала дори новак би усетил погрешността, която се разпростираше из района пред него.
Но въпреки своята увереност, че е намерил търсеното място, Ронин не искаше да се връща обратно. Любопитството му го тласкаше напред. Със сигурност още само няколко стъпки не биха имали значение…
Взел това решение, Ронин пристъпи напред и тутакси усети нещо ново. Нещо… много притеснително. Спря, опитвайки да разбере какво се е променило в аномалията.
Тя се движеше, но не само това допринасяше за напрежението.
Движеше се срещу него… при това бързо.
Почувства я още преди да я види. Сякаш времето се забавяше, а после избързваше, след това се забавяше отново. Ронин се почувства едновременно стар и млад, и всички възрасти между тези две крайности. Притиснат от тревожните усещания, магьосникът понечи да се върне.
Ала тъмата пред него внезапно отстъпи място на безброй блестящи цветове, някои от които виждаше за пръв път. Вихрушка от магическа енергия, изпълваща едновременно въздуха и твърдия камък, издигаща се до шеметни висини. Ограниченият ум на Ронин я възприемаше като огромно огнено цвете, което се разлистваше, увяхваше и разцъфтяваше отново… и с всяко разцъфтяване ставаше все по-внушително.
Докато нещото се приближаваше, магьосникът най-накрая дойде на себе си. Обръщайки се, той шеметно затича назад.
Звуци заглушиха ушите му. Гласове, музика, гръмотевици, птици, ромон на вода… всичко.
Въпреки опасенията му, че ще го погълне, феноменалното явление остана назад. Ала Ронин не спря да тича, страхувайки се, че всеки момент би могло да промени посоката си и да го застигне.
Едновременно с това продължи да размишлява. Крас със сигурност бе усетил последното раздвижване. Всеки момент щяха да се срещнат. Заедно щяха да измислят…
Из прохода проехтя ужасяващ рев.
Огромен осмокрак звяр падна отгоре му.
Ако беше някой друг, щеше да умре в този момент, превърнал се в храна за диво създание с четири блестящи зелени очи и огромни, завити като сабя зъби, които си пасваха чудесно с осемте му ноктести лапи. Чудовищният звяр го събори, ала Ронин бе пропил дрехите си с магия и те не бяха толкова лесни за пробиване. Ноктите дращеха свирепо по наметало, което би трябвало безпроблемно да разкъсат, но вместо това единият от тях се отчупи.
Сивата козина на звяра настръхна и той изрева яростно. Ронин се възползва от момента и хвърли към него проста, но ефективна магия, която го беше спасявала и в миналото.
Пред смарагдовите очи на чудовището избликна хаос от светлини. То отстъпи назад, размахвайки безсмислено лапи срещу блестящите образи.
Ронин излази извън обсега на дългите нокти и се изправи. Нямаше шансове да избяга; така само щеше да открие гърба си за звяра, а защитните му магии вече отслабваха. Още няколко удара с тези лапи щяха да разкъсат дрехите на магьосника, та чак до костите му.