Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
Ще приемеш ли предложената разходка (89) или ще се помъчиш да разбереш защо корабът е бил на картата (100).
72
Помотаваш се из Сутршен чай, но не научаваш нищо ново. Тимъти Грант все така отказва да ти продаде на изплащане хрътки… Не ти остава нищо друго, освен да се върнеш на [[#t-karta|картата]].
73
Свиваш рамене:
— Е, бил съм и на по-приятни места, но…
— Къде например?
— „Ромео и Жулиета“ на „Елатрон“, Маджипур… пък и стотина други!
— И корабът не те вълнува?
Поклащаш глава:
— Дали би трябвало?
— Няма смисъл да говорим повече! — Дансе решително се насочва нанякъде — „Флипер“ не би могъл да ти помогне, ако и ти не помогнеш на „Флипер“!
След няколко минути се озовавате във входния шлюз, откъдето тръгнахте.
— Е, приятно пътуване! — Дансе ти стисва ръката.
— Ама…
— Разгледа кораба, това е достатъчно!
Премини на 114.
74
Надигаш се и изтупваш дрехите си:
— Не знаех, че ти си Сонгбърд… Ти си написал онова стихотворение на вратата, нали?
Старецът кимва.
— И си познавал капитан Морган?
Той пак кимва.
— Разкажи ми за него!
— Откъде накъде? — Сонгбърд е искрено учуден.
Можеш да му се представиш (86) или да го излъжеш нещо (109).
75
Усмихваш се:
— Просто се опитвам да направя нещо като поклонение… Родът ми е флиперянски и…
— О, но това е чудесно! Срещу петстотин звездички можете да си наемете водач, който да ви покаже забележителностите и, разбира се, да ви просвети в историята на Добро утро… От мен да го запомните, човекът, който ви трябва е Фенс Куин. Ще го намерите в Туристическия център! Добре…
Премини на 105.
76
Фенс удивително прилича на Елинър Куин и въпросът непроизволно се изтръгва от теб:
— Роднина ли си на капитан Куин?
Младежът се ухилва:
— Тя ми е сестра! Познаваш ли я? Бил си на поклонение на „Флипер“?
— Съвсем наскоро бях там. С капитанката говорихме доста подробно и…
— Тя е чудесна, нали? — усмивката му става още по-топла и дружелюбна — Всъщност аз трябваше да наследя капитанския пост на кораба, но никак не ме свърташе там. Капитан Морган го е преустроил чудесно, но… На Добро утро е по-хубаво, не мислиш ли?
— Не съм имал възможност да разгледам планетата!
— О, ще поправим тази грешка! Как каза, че се казваш — Хардрайт? Хм, не си ли онзи, дето го изпраща капитан Морган? Ела, първо ще ти покажа Утринния музей!
Ако имаш поръчение от Елинър Куин за Фенс, мини на 112, а ако нямаш такова, те очаква 118.
77
Свиваш рамене:
— И какво толкова специално значение има табелката?
Старецът те зяпва като слабоумен и обяснява:
— Когато капитанът откри аурита, първата спирка по маршрута му беше тук. Той седеше на това място и каза: „Сонгбърд, да знаеш, вече сме богати…“ — след което оповести откритието си пред всички, поръча пиене кой колкото носи и… Абе, тоя стол е един вид музейна реликва. Заведението се гордее с него, нали разбираш!
— Значи ти си Сонгбърд?
— Тъй си е! А ти кой си?
Можеш да му се представиш (86) или да го излъжеш нещо (109), или пък да се върнеш на 13 и да направиш нов избор.
78
Учтиво, но непреклонно заявяваш:
— В Указателя смятат, че имате!
— Сонгбърд, Лоурънс, данни за предишни години! — тя пак се обръща към компютъра.
— Обхват? — пита той.
— От създаването на библиотеката! — по изражението й съдиш, че е, меко казано, вбесена.
Този път бръмченето продължава доста дълго, преди да се получи отговорът:
— Сонгбърд, Лоурънс, „Събрани съчинения“ — постъпил под библиотечен номер тридесет и пет години назад, предаден вторични суровини пет години назад. Причина — няма поискване от постъпването.
— Имало е такава книга — буреносно ти се ухилва дебеланата, — но е била изхвърлена, защото нито един читател не се е интересувал от нея за тридесет години!
Отчайващо!
Ще продължиш да настояваш (102) или ще се упътиш към издателя (85)?
79
Приближаваш се до посочения от младежа изход.
Остъклената врата плавно се отваря и пред теб се разкрива приказна гледка.
Отвъд тротоара и тясната улица се зеленее сочна джунгла. Дървета и храсти са преплетени толкова гъсто, че навярно между клоните е невъзможно да се мине. Опасват ги пъстроцветни лиани, между които се провират странни същества, шарени като ходещи дъги.