Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
Жана разрови наум речника на братята си, за да подбере няколко по пиперлия епитети. Сети се за два-три наистина соленички и си ги каза безгласно. Олекна й и най-сетне се усмихна. Да са живи и здрави добрите й братлета — знаеше си, че и от тях има някаква полза.
— Виж какво… Облегни се на мен — предложи й Гарвана, като забеляза, че й е трудно да пази равновесие на един крак върху хлъзгавите морски камъчета.
Жана се поколеба и мислено сви рамене. Какво пък толкова? Имаше я в леглото си гола-голеничка и въобще не му направи впечатление. Едва ли щеше да се развълнува и сега, ако опреше задника си до бедрата му, докато си обуваше джинсите по единствено възможния за смъртните начин — всеки крак поотделно.
Тя се подпря на Гарвана, но това не се оказа достатъчно и не улесни особено едно най-елементарно обуване на джинси. Те май се бяха попрепекли малко край печката. Бяха се стеснили поне един номер и сега прилепваха плътно към всяка извивка на тялото й. Трябваше по някакъв начин да се намърда в упоритите дрехи. Подскачаше и се въртеше като петел в кълчища, нахлузвайки сантиметър по сантиметър гадните отвратителни джинси.
Гарвана мълчаливо изтърпя невинното побутване и натискане на много апетитните й задни части по бедрата му. Толкова, колкото можа. Накрая протегна ръка през гърдите й и я хвана здраво, като се надяваше, че така тя по-лесно ще се справи със задачата. Стратегията му имаше частичен успех. Това наистина улесни донякъде нещата, но от друга страна, гърдите й лежаха върху ръцете му и съблазнително се полюляваха при всяко нейно движение. Гарвана не знаеше дали да се радва или да съжалява, че сутиенът на Жана, подобно на чорапите й, беше запокитен някъде в каютата, докато я събличаше и се мъчеше да я стопли.
Спомни си, че тази сутрин го намери в единия ъгъл на каютата. Тънката тъмносиня дантела изглеждаше в ръцете му невероятно фина, едва ли не чуплива. Мисълта, че отново я съблича, го удари като мълния. Само че този път топлината на езика му ще превърне зърната на гърдите й в твърди розови пъпки. Почти ги виждаше как опъват фината дантела, как търсят устните му за милувка.
Чувствени видения извираха в съзнанието на Гарвана — бе невъзможно да ги спре. Като сьомги, които се гмуркаха в тайнствените морски дълбини, събираха се на пасажи, за да се отправят към сладководните реки, водени от най-дълбокия и неподвластен инстинкт на природата — инстинкта за живот.
Гарвана се обърна настрана, като с мъка сподави напиращия гърлен стон. Сега използваше по-скоро ханша си, отколкото бедрата, за да подпира Жана. Бързината и силата на възбудата му го изненадаха. Казваше си, че отдавна вече не е някой юноша с жълто около устата, който се влудява от допира на женски гърди, пък били те толкова съблазнителни. От много време бе разкрил за себе си тайните сексуалното привличане между мъжа и жената. Бе наясно със своите нужди, знаеше кога трябва да ги контролира и кога да ги задоволява. Точно сега определено не бе най-подходящия момент за задоволяването им.
И най-елементарният анализ показваше, че при така стеклите се обстоятелства Жана бе абсолютно безпомощна, ако не беше той. И двамата бяха наясно с това. Той беше силният. Той познаваше земята, познаваше морето, знаеше как могат да оцелеят. Той бе спасил живота й. Тя зависеше напълно от елементарните условия на цивилизован живот, който той можеше да й осигури, докато бурята утихнеше и станеше възможно да се прибере в градчето. Тя също го знаеше, разбираше го, но някак подсъзнателно, напътствана от първичните инстинкти за самосъхранение — много по-дълбоки от всички атрибути на цивилизацията.
И точно заради това, тя беше дяволски ранима. Ако поискаше, тя щеше да му се отдаде. Съзираше го в очите й, когато го поглеждаше крадешком. В тях се четеше възхищение — възхищение от героя, неустрашимия боец. Или може би това беше просто страх? Понякога потрепваше, когато се допреше до него. Не беше ли от страх? Или пък усещаше с инстинкта си на жена онова, което той току-що бе осъзнал?
Той я желаеше. Желаеше я с такава сила, която граничеше с ожесточение.
Желаеше я от мига, в който бе видял как тя се бори с всички сили срещу вилнеещата стихия и отказва да се подчини на нейното могъщество. Беше спасил живота й и сега някаква дива, неподвластна на разума част от него настояваше, че тя му принадлежи.
Мобилизира цялата си воля, за да потисне, за да смаже тези мисли още в зародиш. Не, той не я желаеше такава — жена, готова да се отдаде от благодарност или водена от примитивния инстинкт за оцеляване. Искаше я тогава, когато Жана би имала право на свободен избор — оставена сред многобройните алтернативи, които цивилизованият свят предлагаше. Ако пожелаеше да бъде негова…