Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
Да, ако си повтаряше достатъчно често и настойчиво всичко това, може би дори би успял да го повярва!
Четвърта глава
Беше дошло времето на отлива. Морето оставяше след себе си влажна, покрита с водорасли, блестяща брегова ивица. Гарвана и Жана вървяха, без да бързат по брега и търсеха различни морски дарове, с който щяха да вечерят. Не че им беше особено нужно — той имаше достатъчно хранителни запаси и за двамата — за дни наред или поне докато бурята отминеше. От друга страна, не искаше да ги използва, освен при крайна нужда. По всичко личеше, че нямаше голяма опасност бурята да проточи повече от няколко дена, но все пак беше убеден, че хората обикновено имаха проблеми поради лошо планиране на нещата, а не толкова заради лошия си късмет.
Освен това, на него му беше безкрайно приятно да крачи по брега с Жана и двамата да търсят храна. Беше промеждутъкът между два поредни пристъпа на бурята, когато носеният от вятъра дъжд ръмеше едва-едва. Жана понасяше и вятъра, и мъглата, и дъжда със същото добро настроение, с което носеше неговите пуловери и якета, стигащи й доста под колената.
Гарвана не познаваше много жени, които, вместо да се свият на топличко в каютата на кораба, биха се катерили по острите хлъзгави скали в тоя студ, за да търсят разни морски твари. Само един ужасно гладен човек или пък ентусиазиран учен биха намерили това занимание за интересно. Жана бе и двете. Наведена над локва, образувана от отлива в скалите, покрита с блестяща морска трева, която много скоро приливът щеше да залее, Жана буквално сияеше от щастие. Краката й се подаваха от огромното яке, което бе облякла, и при все това изглеждаха удивително стройни и женствени, напъхани в прилепналите тесни джинси. Гарвана знаеше прекрасно, че краката й изглеждат още по-добре, облечена само с една от неговите ризи, докато джинсите й се сушаха край печката.
Тази мисъл го накара да се усмихне. Бе сигурен, че никога след този случай не би могъл да подуши мириса на джинси и гуменки, прогизнали от морската вода и оставени да се сушат край печката, без да си спомни за тези летни дни, когато бурята му бе направила най-неочаквания подарък на света и го прикова в залива Тотем, за да му се наслаждава. Гарвана не можеше да си спомни някога да е прекарвал и на половина по-приятно, отколкото през изминалите три дни. Жана беше чудесен събеседник. В нейната компания часовете някак неусетно отлитаха — тя имаше бърза и остра мисъл и великолепно чувство за хумор. Времето летеше бързо, но само през деня. Усещането, че е на не повече на два-три метра от него, правеше нощите невъобразимо дълги.
— На тази животинка тук как й викате? — попита Жана, поглеждайки към Гарвана.
Той погледна намръщено и с недоверие странната твар, която тя крепеше на дланта си.
— Ти по какво ми каза, че имаш научна степен?
Жана трепна и започна да се смее.
— По морска биология. И ако това те накара да се почувстваш по-добре, мога да ти кажа, че това нещо тук е Phylum Echinodermata, от вида Echinoidea, с галеното име Strongylocentrotus purpuratus. Все пак ти как го наричаш?
— Пурпурен морски таралеж — отвърна сухо той.
Жана вдигна очи към забуленото със сиви облаци небе, гонени от вятъра, сякаш търсеше помощ или вдъхновение.
— Имам предвид на езика на племето хайда — уточни предпазливо тя. — Как наричате на хайда пурпурния морски таралеж?
Жана обърна лице към Гарвана, очаквателно наклонила глава. От него беше научила, че според учените езикът хайда бе странна лингвистична рядкост — абсолютно изолиран и нямащ нищо общо, с който и да е друг език на земята. Езикът на баските беше единственият друг жив език, без никаква лингвистична връзка с останалите. Всички останали говорими езици принадлежаха към една или друга езикова група като например романските или англосаксонските езици. Но не и хайда. Това бе изолиран, самотен език. Уникален.
Жана намираше в този факт някакво особено очарование, подобно на чувството, което извикваше в нея и самият Гарван.
Свил устни, той се вглеждаше внимателно в нея, сякаш претегляше любопитството й. Чувстваше се горд, че родният му език е предизвикал интереса й. Беше чувал, че езикът, на който разговаряше със събратята си е особен, но едва сега узна от Жана — за неговата уникалност. Той смяташе, че отдавна се е сбогувал с училищната скамейка, но ето че животът му поднасяше неочаквано и необичайно изживяване. Впрочем, като самата Жана. В нейната компания като че ли животът ставаше все по-интересен с всяка изминала минута.