Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
Гарвана усещаше тъгата и унинието в думите й. Погледна я напрегнато, чудейки се какво ли толкова й се беше случило, че подценява по този начин въздействието, което оказваше върху мъжете. Човек трябваше да е напълно сляп, та да не забележи чаровната й красота. Копринената й коса обгръщаше красивия овал на лицето й. Тревистозелената му риза караше кожата й да блести като самотна перла на морски бряг, окъпан от слънчевата светлина. Очите й като че ли поемаха зеленото от ризата и от гората и го променяха, придавайки му особени сребристи оттенъци, тъй както морето променяше цвета на своята повърхност. Дори огромната риза не можеше да скрие гърдите й, обещаващи неизразима наслада, съблазнителния ханш и дългите бедра, женствените очертания на прасците й, които изглеждаха смешно слаби в навитите огромни чорапи.
Докато я наблюдаваше, застанала на фона на древната гора, изведнъж му се прииска да смъкне бързо от нея всички тези груби мъжки дрехи, да я загърне с коприна, да я посипе с тамян и да целува благоговейно женската й същност. Искаше да я възбужда дълго, докато започне да крещи името му, да плаче, да впива нокти до кръв в тялото му. Искаше да я дари с наслада, равна на смелостта и решимостта, с които тя се бореше, смъртно изтощена и водена единствено от великия инстинкт за оцеляване. А след това, все още подвластна на същия този инстинкт, тя се остави в ръцете му и му се довери, както никой друг не му се беше доверявал досега. Освен Ейнджъл…
Вълнение разтърси Гарвана, прониза го дълбоко като порив на вятъра в кедровата гора, оставил дълга, неспокойна следа след себе си. Присвил очи, наблюдаваше как Жана поема през хлъзгавите скали към няколко стари изгнили кедрови подпори, стърчащи над брега. Импровизираният док се люлееше и клатеше както му падне. Преди години Гарвана работеше като дървар и за него беше толкова лесно да се движи по плаващите по водата дървени трупи, колкото и по тротоара на градска улица. Жана обаче нямаше нужния опит, за да знае как би реагирало едно плаващо дърво, ако го бутнеш тук или настъпиш там.
Тя спря на брега и погледна недоверчиво странния док. Опипа си косата и колебливо сви рамене.
— Не знам дали си струва… — измърмори и се обърна.
— Какво да си струва?
— Ами сухата коса. Ще се подхлъзна на този пън и ще цопна надолу с главата във водата — рече примирено.
Отново потрепери. Този път обаче причината бе острият ветрец, който подухваше откъм залива, а не толкова възбуждащото присъствие на Гарвана.
— От друга страна, може би си заслужава заради джинсите. Как мислиш, дали вече за изсъхнали? — погледна го въпросително тя.
— Би трябвало.
— Опасявах се, че точно това ще кажеш.
— Почакай — каза Гарвана и докосна ръката й. — Ще ти донеса джинсите. И един шал — добави, а в същия момент порив на вятъра вдигна косата й в гъст копринен облак. Няколко кестеняви кичура сякаш погалиха лицето му. Бяха студени и миришеха на хубаво, развени от соления напиращ вятър.
— Май няма да ти е особено приятно пак да ме вадиш от морето… — подхвърли кисело Жана, поглеждайки поклащащите се трупи.
Гарвана усети как тялото му се възбужда при спомена за вчерашния ден. Тогава изсуши с хавлиената кърпа мократа й кожа и я зави с топлата завивка. Гола. Чисто гола… Със сподавен стон на отчаяние — реакция на обърканите му мисли, тръгна по трупите към „Черната звезда“. Няколко минути по-късно се върна с джинсите, все още топли от печката, край която се сушаха. Носеше и един синьо-зелен шал — с цвета на огряно от слънце море. Жана хвърли бегъл поглед на фината материя и веднага се досети, че шалът бе на Ейнджъл.
— Не, не го искам, ще го съсипя — посочи тя към шала. — После го разгледа по-внимателно, обзета от мрачни мисли. — Обзалагам се, че и очите й са били такива — синьо-зелени.
Катранените вежди на Гарвана учудено се вдигнаха.
— Откъде знаеш?
— И е блондинка, нали? — добави с въздишка Жана. — Дребна, грациозна, с тяло, от което дъхът ти спира, и усмивка, таяща много страст и мъка.
— Ти да не би да си вещица? — попита я почти сериозно той.
— Де да бях! Сега Ейнджъл щеше да е глиган — измърмори под носа си Жана.
— Какво?
— А, нищо — отвърна тя с бодър глас.
Погледна джинсите, после се огледа за сухо място, където би могла да седне, за да се преобуе. Най-близкото такова май беше на корабчето. Изсумтя, процеждайки през зъби една от предпочитаните от братята й думи. Ама че гаден номер й погаждаше животът! За да обуе проклетите джинси, без да ги намокри, трябваше да подскача като ненормална на единия си крак, после на другия. Очарователна картинка — щеше да изглежда толкова грациозно, колкото прасе на летни кънки. А през това време Гарвана щеше да я наблюдава и да я сравнява със „само колко съм деликатна“-та Ейнджъл.