Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
Гризелдис взе писмото и целуна ръка на майка Анна.
— Не мислете, че се колебая, защото се съмнявам в невинността на графа. Искам първо да преценя силите си.
Гризелдис се върна развълнувана в стаята си. Докато четеше писмото, ръката й трепереше. Струваше й се, че е настъпил решителният час. За зло или за добро? Странно, тя никога не се бе страхувала толкова много за себе си, колкото в този миг.
Разгледа изискания почерк на писмото. Започна да го чете бавно и съсредоточено. Когато дочете и последния ред повече колебания не я измъчваха. Облада я силна воля, въодушеви я красив порив. Искаше да бъде в Тройенфелз и поеме от този нещастен мъж поне грижите за дъщеря му. Намираше, че е достатъчно издръжлива, за да се справи с тази задача. Ще възпитава малката контеса така, че след време да застане до него, да му бъде опора в изпитанията. Баща й бе доверил в предсмъртния си час:
— Ако ти не беше до мен, мое мило дете, бих се отчаял от този мизерен живот. Ти го направи поносим. Благодаря ти.
Така трябваше да се обърне някога и граф Тройенфелз към своята дъщеря. Майка Анна беше права. Тази задача е благородна.
Със светнал поглед влезе момичето в стаята на майка Анна; игуменката я очакваше.
— Ако смятате, че съм достойна, майко Анна, ще отида в Тройенфелз.
— Браво, Гризелдис. Бог да възнагради твоята готовност да се притечеш на помощ. Не допускам, че случайността те доведе тук. Това е върховна повеля. Сега ще повикам твоята леля да уговорим всичко и после ще пиша на граф Харо.
Леля Агнес дотича веднага.
Стресна я предложението, бе готова да разубеждава Гризелдис, но времето минаваше и нейната мила племенница трябваше да се настани на работа.
Даде съгласието си. На обяд съобщиха и на другите дами в приюта. Те не желаеха да се разделят с нея — през тези сто дни жените почувстваха нещо, което спи в сърцето на всяка жена — майчинска нежност. Майка Анна убеди старите жени, че такава била волята Божия; Гризелдис била изпратена от съдбата. Дамите благословиха най-сетне избора на момичето.
Майка Анна седна и написа до графа следното писмо:
Мой скъпи Харо,
За щастие веднага ти предлагам едно момиче за възпитателка, каквото не си и допускал, че можеш да намериш. В детството си тя не е прекарала много радостни дни. Бедна е и бездомна. Но въпреки това е очарователно създание, смела, работна, честна и мила. За твоето дете тя ще бъде приятелка и весела другарка, съвестна и взискателна възпитателка. Бихме я задържали с удоволствие тук, но манастирският устав не позволява. Ще я изпратя при теб да се грижи за твоето дете. Имам чувството, че тя навсякъде носи благодат и разбирателство. От такива деца на слънцето се излъчва някакво очарование, срещу което никой не може да устои. Тя знае какво се е случило с теб. Позволих си от твое име да й предложа добро възнаграждение, като я уверих в добрия живот и обноски, които ще намери в замъка.
Гризелдис е на двадесет и две години и е много хубава, да не кажа красавица. Тя бързо спечели сърцата на всички жени тук, вярвам, че Гилда ще я обикне, както и Гризелдис — нея.
Макар и да съм уверена в твоите рицарски чувства, аз съм доволна, че Беата живее там като почетна дама. Гризелдис ще бъде под твое покровителство и това е една утеха за мен, защото обичам от сърце това дете.
Веднага ми пиши дали си съгласен и мога ли да я изпратя.
Поздравявам те от сърце и целувам моята малка кръщелница.