Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Повечето от фактите, отнасящи се до изразяването на дейността игра в китайски, дължа на любезните разяснения на професор Дьоивендак. В китайски също липсва обобщението на всички дейности, които причисляваме към понятието игра, в една дума. Преден план заема думата ван, която главно описва детската игра. Тази дума има и следните особени значения: занимавам се с нещо, получавам удоволствие от нещо, закачам се („to trifle“), разтоварвам се, закачам се, шегувам се. Тя служи също като дума, описваща опипване, изследване, обмирисване, прокарване на ръка по дребни неща и накрая като дума, изразяваща наслаждение от лунна светлина. Изглежда, семантичната изходна точка е: да подходим към нещо с игрова наблюдателност, незадълбочено занимание с нещо. Тази дума не служи за описване на игри, изискващи ловкост, състезания, хазартни игри или представления.

За обикновена драматична игра-представление китайският използва думи, свързани с представата за „позиция, ситуация, подреждане“. Всякакъв вид състезания се обозначават с думата ченг, която е напълно равнозначна на гръцката дума агон. Заедно с ченг думата саи обозначава в частност организирано състезание с награди. Като пример за изразяване на понятието „игра“ в езиците на т.нар. примитивни народи можем благодарение на любезността на професор Уленбек да опишем ситуацията в езика блакфут — един от алгонкинските езици. За обозначаване на детската игра служи глаголният корен коани. Той не описва определена игра, а обозначава детска игра изобщо, независимо от това, дали тя има организиран или случаен характер. Когато обаче се касае за игра на възрастни или почти възрастни, не се използва думата коани даже в случай, че играта е същата като при децата. Но коани се употребява и с еротично значение, най-вече при извънбрачни отношения. За изразяване на определена игра, която има правила, служи общият термин кахци. Тази дума се използва както за хазартни игри, така и за игри, изискващи сръчност и сила. Семантическият корен тук е печалба, съперничество. Отношението на коани спрямо, кахци, преобразувани от съществителни в отглаголни съществителни, е еквивалентно на отношението между пайдиа и агон с тази разлика, че хазартните игри спадат при гърците към παίζω, а при блакфут се причисляват към понятието агон. За всичко, което спада към мистично-религиозната област, танци и ритуали, не се употребяват думите коани и кахци. Езикът блакфут има две отделни думи за „побеждавам“: едната — амоц — се употребява както за победа в състезание, надбягване или игра, така и при битка, особено в смисъл на „извършване на клане“, докато другата дума скец служи изключително за игра и спорт. Очевидно тук чисто игровото и агоналното се преплитат. Съществува отделна дума за обзалагане — апска. Забележителна е възможността да се придава на глаголи допълнителното значение на „извършено несериозно, на шега“ с помощта на префикса кип, буквално означаващ „малко, само малко“. Например аниу означава „казвам“, а кипаниу означава „казва на шега, без да го мисли наистина“.