Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Несъмнено, муршидът винаги записваше на хартия неща, принадлежащи на земята, цифри и други факти, но неща, имащи отношение към духовния порядък, към божествения закон, които са значително по-важни и бележникът не е създаден за тях, трябва да се съхраняват в паметта. Защото паметта не е само записваща машина — тя е плодородна почва и всичко, което е поставено в нея е постоянно съзидаващо и развиващо се. Ето защо човек не само притежава нещо, е вложил в банка, той получава и лихви.

Но в същото време по суфийския път ние се учим как да изтриваме от записа живата памет за нещо от миналото — това е работа, която изпълняваме с помощта на концентрация и медитация. То не е нещо просто, а най-сложното и най-значителното от съществуващите неща. Ето защо ние съхраняваме нашето учение свободно от предположения, мнения, доктрини и догми, защото вярваме в продължителната работа над себе си. Какво става ако веднъж ви кажат нещо и вие повярвате в него, а на следващия ден вече се съмнявате и не вярвате? Ако ви кажат, че на седмото небе съществува къща или дворец, какво би ви дало това? То само би удовлетворило вашето любопитство, но никъде няма да ви заведе. Именно по пътя на медитацията ние достигаме до определено ниво. Можем да изтрием от паметта това, което искаме и по такъв начин сме способни да създадем сами своя рай. Целият секрет на езотеризма е в контролирането на ума и работата с него, както художникът работи с платното и пресъздава върху него всичко, което го вълнува.

Как може човек да се освободи от нежелани мисли? Трябва ли те да се разрушат от този, който ги е създал? Да, именно създателят на мислите е длъжен да ги разруши, но това не е по силите на всеки. Само този, който е достигнал висше майсторство, който може да създава това, както иска, може и да разрушава. Когато станем способни да създаваме върху платното на нашето сърце всичко, което пожелаем и да изтрием всичко, което пожелаем, тогава достигаме висше майсторство, за което жадува нашата душа и осъществяваме тази мисъл, за която сме на земята. Тогава, ставаме господари на съдбата си. Много е трудно, но към това трябва да се стремим. Понякога паметта отслабва от твърде силното напрежение на ума. Когато човек се опитва да си спомни, той съвсем естествено се напряга. За паметта е естествено да помни. Но когато я напрягате: „Ти си длъжна да си спомниш“, тя блокира и забравя. Защото самият факт, че я напрягате, я заставя да забрави. Човек не трябва да се опитва да насилва ума повече, отколкото му е необходимо. Не е задължително да се използва мозъка, когато се опитваш да си спомниш някоя дреболия, защото използвайки го, ти го напрягаш. Паметта е под командата на човека. Ако той иска да знае нещо, без да се вкопчва в него, знанието идва незабавно. То е като компютър — той представя пред вас на секундата всичко, което искате да знаете, без да се замисли. Ако паметта не работи по такъв начин, значи нещо не е наред. Разбира се, асоциативните връзки помагат. Ако човек е съхранил в съзнанието си мисъл за кон и влезе в конюшня, тя му го припомня. Вашето внимание е напълно достатъчно. Не е нужно да се използва силата на волята за припомняне на дреболии, но и днес хората използват неправилен метод, когато твърдят, че за да си спомни нещо, човек трябва да прояви воля, да го желае. Желанието отслабва паметта. А и нарушава равновесието между активността и отдиха. Паметта никога не се губи. Просто когато умът е разстроен, паметта става мъглява, затова именно спокойствието на ума прави човека способен да отключи всичко, което съдържа паметта му. Когато умът е разстроен, когато човекът е неспокоен, тогава не е способен да прочете онова, което е записала неговата памет. Не е вярно, че паметта унищожава съхраненото в нея. Човек просто губи ритъма на живота си от превъзбуда, невроза, емоционална слабост, тревога, безпокойство, страх или смущение и точно това предизвиква безпорядък в ума и човек не може ясно да почувства нещата, записани в паметта. Този, който не може лесно да запомни даден текст наизуст, трябва първо да направи своя ум спокоен, за да може да подобри нещата. Това е менталният път. Физическия път да се направи паметта по-добра е да се яде по-малко и да се спи нормално, да не се работи твърде много, човек да не се безпокои и да стои по-далече от тревога и страх. Не е необходимо да работим със самата памет, за да я направим по-ясна — единственото, което се изисква, е да станем спокойни, ритмични и уравновесени и тогава паметта ще стане ясна и отчетлива.