Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Яви се един благодетел — банкерът Стилбинг, който предложи да се раздели спорната сума между двете страни, да брои на всеки от тях двеста и петдесет милиона и да вземе като комисионна само превишаващата половината милиард сума, тоест двадесет и пет милиона.
Когато мистър Шарп дойде да направи това предложение, което в общи линии му се стори все още великолепно, доктор Саразен щеше на драго сърце да го целуне. Той беше напълно готов да подпише, чакаше само да подпише, би гласувал на всичко отгоре да се изваят златни статуи на банкера Стилбинг, на солиситъра Шарп, на цялото висше банково дело и цялата канцеларщина на Обединеното кралство.
Книжата бяха изготвени, свидетелите — събрани, машините на Съмърсет Хауз за обгербване — готови за действие. Хер Шулце сложи оръжие, притиснат до стената от нашия Шарп, той се увери разтреперан, че при един по-малко сговорчив от доктор Саразен противник без друго щеше да остане с пръст в устата. Срещу определено пълномощие работата се уреди бързо; приели равната подялба, двамата наследници получиха по един чек на стойност сто хиляди лири стерлинги, платими при представяне, и обещание за окончателно уреждане на сумата, веднага щом се изпълнят законните формалности.
Така завърши това удивително дело за най-голяма слава на англосаксонското племе.
Разправят, че същата вечер, вечеряйки в Кобдън Клаб с приятеля си Стилбинг, мистър Шарп вдигнал чаша шампанско за здравето на доктор Саразен и друга за здравето на професор Шулце и, увлечен, довършил бутилката със следния нескромен възглас:
— Ура!… Рул Британия!… Браво на нас!…
Истината е, че банкерът Стилбинг гледаше на своя домакин като на нещастник, който беше изпуснал за двайсет и седем милиона една сделка, от която можеше да вземе петдесет. Същото в края на краищата мислеше и професорът от мига, в който той, хер Шулце, се почувствува принуден да приеме някаква спогодба! А какво не би могло да се постигне с човек като доктор Саразен, един келт, лек, подвижен и безспорно мечтател!
Професорът беше чул за проекта на своя съперник да основе френски град с условия за душевна и телесна хигиена, годни да развият всички качества на расата и да възпитат силни и доблестни поколения. Това предприятие му се струваше нелепо и според него щеше да пропадне, защото беше в разрез със закона за прогреса, който обричаше латинската раса на упадък, подчиняваше я на саксонската и накрая я осъждаше да изчезне напълно от лицето на земята. Ала тези резултати можеха да не последват, ако програмата на доктора започнеше да се осъществява и още повече, ако хората повярваха в нейния успех. Затова дълг беше на всеки саксонец в интерес на общия ред и в служба на един неотвратим закон да унищожи, ако може, този толкова безумен почин. А при настъпилите обстоятелства беше ясно, че тъкмо той, Шулце, М. Д., „приват доцент“ по химия в Йенския университет, известен с многобройните си сравнителни трудове върху различните човешки раси, дето беше доказано, че германската раса трябва да погълне всички, е призован от великата, вечно съзидателна и разрушителна сила на природата да унищожи тези пигмеи, които въставаха срещу нея. От памтивека беше съдено Тереза Ланжевол да се омъжи за Мартин Шулце и един ден от двете националности, олицетворени във френския доктор и немския професор, вторият да смаже първия. Хер Шулце държеше вече в ръцете си половината от богатството на доктора. А това беше оръдието, което му бе необходимо.
За хер Шулце впрочем този план беше второстепенен, една добавка само към другите му много по-обширни планове за унищожаването на всички народи, които биха отказали да се слеят с германския и да се обединят с Фатерланда. Ала обзет от желание да узнае из основи, ако изобщо те имаха някаква основа, плановете на доктор Саразен, комуто се смяташе вече непримирим враг, той успя да влезе в международния конгрес по хигиена и следеше усърдно заседанията. Един ден на излизане от това събрание няколко участници, между които и доктор Саразен, го чуха да заявява, че едновременно с Франсвил ще се издигне друг силен град, който не ще позволи да съществува този нелеп и противоестествен мравуняк.
— Надявам се — добави той, — че опитът ми с него ще послужи за пример на света!
Добрият доктор Саразен, колкото и да беше проникнат, от обич към човечеството, и без нея можеше да разбере, че всички нему подобни не заслужават името човеколюбци. Той грижливо запомни думите на своя противник, смятайки като всеки разумен човек, че не бива да се пренебрегва никоя заплаха. Малко по-късно, когато писа на Марсел, за да го покани да му помогне в неговия почин, той му разказа този случай и му нахвърли портрета на Шулце — което накара младия елзасец да мисли, че добрият доктор има в лицето на Шулце страшен противник. И докторът беше добавил: