Петстотинте милиона на Бегюм

— Ура!… Рул Британия!… Браво на нас!…

Истината е, че банкерът Стилбинг гледаше на своя домакин като на нещастник, който беше изпуснал за двайсет и седем милиона една сделка, от която можеше да вземе петдесет. Същото в края на краищата мислеше и професорът от мига, в който той, хер Шулце, се почувствува принуден да приеме някаква спогодба! А какво не би могло да се постигне с човек като доктор Саразен, един келт, лек, подвижен и безспорно мечтател!

Професорът беше чул за проекта на своя съперник да основе френски град с условия за душевна и телесна хигиена, годни да развият всички качества на расата и да възпитат силни и доблестни поколения. Това предприятие му се струваше нелепо и според него щеше да пропадне, защото беше в разрез със закона за прогреса, който обричаше латинската раса на упадък, подчиняваше я на саксонската и накрая я осъждаше да изчезне напълно от лицето на земята. Ала тези резултати можеха да не последват, ако програмата на доктора започнеше да се осъществява и още повече, ако хората повярваха в нейния успех. Затова дълг беше на всеки саксонец в интерес на общия ред и в служба на един неотвратим закон да унищожи, ако може, този толкова безумен почин. А при настъпилите обстоятелства беше ясно, че тъкмо той, Шулце, М. Д., „приват доцент“ по химия в Йенския университет, известен с многобройните си сравнителни трудове върху различните човешки раси, дето беше доказано, че германската раса трябва да погълне всички, е призован от великата, вечно съзидателна и разрушителна сила на природата да унищожи тези пигмеи, които въставаха срещу нея. От памтивека беше съдено Тереза Ланжевол да се омъжи за Мартин Шулце и един ден от двете националности, олицетворени във френския доктор и немския професор, вторият да смаже първия. Хер Шулце държеше вече в ръцете си половината от богатството на доктора. А това беше оръдието, което му бе необходимо.

За хер Шулце впрочем този план беше второстепенен, една добавка само към другите му много по-обширни планове за унищожаването на всички народи, които биха отказали да се слеят с германския и да се обединят с Фатерланда. Ала обзет от желание да узнае из основи, ако изобщо те имаха някаква основа, плановете на доктор Саразен, комуто се смяташе вече непримирим враг, той успя да влезе в международния конгрес по хигиена и следеше усърдно заседанията. Един ден на излизане от това събрание няколко участници, между които и доктор Саразен, го чуха да заявява, че едновременно с Франсвил ще се издигне друг силен град, който не ще позволи да съществува този нелеп и противоестествен мравуняк.

— Надявам се — добави той, — че опитът ми с него ще послужи за пример на света!

Добрият доктор Саразен, колкото и да беше проникнат, от обич към човечеството, и без нея можеше да разбере, че всички нему подобни не заслужават името човеколюбци. Той грижливо запомни думите на своя противник, смятайки като всеки разумен човек, че не бива да се пренебрегва никоя заплаха. Малко по-късно, когато писа на Марсел, за да го покани да му помогне в неговия почин, той му разказа този случай и му нахвърли портрета на Шулце — което накара младия елзасец да мисли, че добрият доктор има в лицето на Шулце страшен противник. И докторът беше добавил: