Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
— Ще имаме нужда от силни и енергични мъже, от дейни учени не само за да градим, но и за да се браним.
Марсел му отговори:
— Ако не мога да ви съдействувам при основаването на вашия град, разчитайте на моята помощ, когато дойде време за това. Няма да изгубя от очи нито ден този хер Шулце, тъй добре обрисуван от вас. Елзаският ми произход ми дава възможност да се заема с него. Близо или далеч, аз съм ви всецяло предан. Ако по чудо останете няколко месеца или дори няколко години без известие за мене, нека това не ви обезпокоява. Далеч или близо, една мисъл ще ме изпълва — да работя за вас и следователно да служа на Франция.
Пета глава
Стоманеният град
Местата и времената се промениха. От пет години наследството на Бегюм е в ръцете на двамата му наследници и действието сега се развива в Съединените щати, на юг от Орегон, на десет левги от Тихоокеанското крайбрежие. На това крайбрежие се простира една все още не добре ограничена между двете съседни държави област, която представлява един вид Американска Швейцария.
И тя наистина напомня Швейцария, ако се гледа само повърхността й: стръмни чукари се издигат към небето, дълбоки долини прорязват дългите планински вериги, всички местности изглеждат от птичи поглед величествени и диви.
Но тази мнима Швейцария не е както Европейска Швейцария, отдадена на мирния труд на овчаря, екскурзовода и хотелиера. Тя е само алпийски декор, кора от скали, пръст и вековни борове върху маса от желязна руда и въглища.
Ако туристът, спрял всред тези самоти, се заслуша в шумовете на природата, той няма да чуе, както по пътеките на Оберланда, хармоничния ромон на живота, примесен с дълбоката тишина на планината. Но ще долови далече глухите удари на големите механични чукове и ще усети под нозете си приглушените тътнежи на взривовете. Ще помисли, че някой подрежда почвата както кулисите на театър, че тези гигантски скали кънтят кухо и могат всеки миг да се провалят в тайнствени дълбочини. Пътищата, настлани с пепел и въглища, се вият по планинските склонове. Под снопчетата жълта трева купчинки сгурия блещукат с всички цветове на дъгата като разгневени очи. Тук-там някоя стара изоставена миньорска шахта, изровена от дъждовете, обрасла с къпини, е зинала широко гърло, пропаст, подобна на кратер от угаснал вулкан. Въздухът е наситен с дим и тегне като тъмно наметало върху земята. Ни една птица не го прекосява, дори насекомите сякаш го избягват и откак се помнят, хората не са виждали тук пеперуди.
Измамна Швейцария! На нейната северна граница, там, дето предпланините се сливат с равнината, се разстила между две вериги сухи хълмове местност, която до 1871 година наричаха „Червената пустиня“ зарад цвета на пръстта, пропита обилно с железен окис, а сега наричат „Щалфилд“ — „Стоманено поле“.
Нека си представим едно плато от пет-шест квадратни левги с песъчлива почва, осеяна с чакъл, сухо и тъжно като коритото на някогашно вътрешно море. Природата не се е погрижила никак да развесели тази пустош, да й даде живот и движение; но човекът отведнъж е разгърнал тук безподобна енергия и сила.
За пет години върху голата и каменлива равнина възникнаха осемнадесет работнически селища с еднакви сиви дървени къщички, докарани готови от Чикаго, и с многобройно население от хора на тежкия труд.
В средата на тези поселища, в самото подножие на Коулс Бътс, неизчерпаеми планини от каменни въглища, се издига тъмна, огромна, чудновата маса, едно множество от равномерни постройки със симетрични прозорци и червени покриви, завършващи с гора от цилиндрични комини, които бълват с хиляди гърла непрекъснати потоци от пушек. От тях небето е забулено като с черен воал, по който от време на време пробягват червени светкавици. Вятърът носи далечен грохот, напомнящ гръмотевица или силен прибой, но по-равномерен и по-глух.
Тази маса е Щалщадт, Стоманеният град, немският град, лично владение на хер Шулце, бивш професор по химия в Йена, станал благодарение на Бегюм най-големият производител на желязо и по-точно най-големият фабрикант на оръдия от двата свята.
Той действително излива оръдия от всякакви форми и калибри, с гладки или нарязани дула, с подвижни или закрепени затвори, за Русия и за Турция, за Румъния и за Япония, за Италия и за Китай, но най-вече за Германия.