Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Благодарение на могъществото на един огромен капитал от земята изскочи като с магическа пръчка едно чудовищно предприятие, истински град, който е същевременно образцов завод. Трийсет хиляди работници, повечето германци, надойдоха тук и изградиха предградията. За няколко месеца техният труд даде произведения от такова високо качество, че им спечели световна известност.
Професор Шулце извлича желязната руда и въглищата от собствените си мини. На място ги превръща в лята стомана. На място произвежда оръдия.
Той успява да осъществи нещо, което никой от конкурентите му не постига. Във Франция добиват стоманени балванки от по четиридесет хиляди килограма. В Англия произведоха оръдия от сто тона ковано желязо. В Есен господин Круп смогна да излее стоманени блокове от петстотин хиляди килограма. Хер Шулце не знае граници: поискайте му оръдие от колкото си щете тона и от каквато си щете мощност, той ще ви достави това оръдие, блестящо като нова паричка, в уговорените срокове.
Ама ще ви накара и да го платите! Изглежда, че двеста и петдесетте милиона от 1871 година само са му отворили апетита.
При производството на оръдия, както и при всички други неща, човек е могъщ, когато може това, което другите не могат. И не е нужно да казваме, че оръдията на хер Шулце не само достигат небивали размери, но и, ако се износват, никога не се пукат. Стоманата от Щалщадт, изглежда, притежава особени качества. По този въпрос се носят легенди за загадъчни сплави, за химически тайни. Но поне едно е сигурно: никой не е постигнал разгадката й.
Сигурно е също, че в Щалщадт пазят ревниво тази тайна.
В този далечен край на Северна Америка, обкръжен от пущинаци, откъснат от света чрез планинска верига, разположен на петстотин мили далеч и от най-близките незначителни човешки селища, напразно бихме търсили каквато и да е следа от онази свобода, залегнала в основите на могъщите Съединени щати.
Дошли до самите стени на Щалщадт, не се опитвайте да минете през някоя от тежките порти, които прекъсват на места линията от ровове и укрепления. Заповядано е най-строго да не ви пускат. Трябва да отседнете в някое от предградията. Вие ще можете да влезете в Стоманения град само ако имате магическата формула, парола или поне позволително, надлежно подпечатано, подписано и парафирано.
Младият работник, който една октомврийска сутрин пристигна в Щалщадт, навярно притежаваше такова позволително, защото след като остави в хана изтърканото си кожено куфарче, се отправи пешком към най-близката порта на селището.
Беше едър здравеняк, със стройно телосложение, облечен небрежно, както американските пионери, с широка куртка, вълнена риза без яка и раирани панталони, втикнати в големи ботуши. Беше нахлупил ниско над лицето си широкопола плъстена шапка, сякаш за да скрие по-добре натъпканата с въглищен прах кожа, и вървеше с гъвкава походка, като си подсвиркваше нещо в кестенявата си брада.
Щом стигна до гишето, младежът подаде на коменданта на караула един напечатан лист и бе пуснат начаса.
— Заповедта ви носи адреса на майстора надзирател Зелигман, сектор К, улица IX, цех 743 — рече подофицерът. — Ще тръгнете по околовръстния път, ще вървите надясно до граничния стълб К и ще се представите на вратаря… Нали знаете правилника? Ще бъдете изгонен, ако влезете в някой друг сектор освен във вашия — добави той, когато новодошлият се отдалечаваше.
Младият работник тръгна натам, където му бяха посочили, и пое по околовръстния път. Надясно имаше ров, по ръба на който сновяха часови. Наляво между широкия кръгообразен път и множеството сгради се виждаше най-напред двойната линия на една околовръстна железница, сетне се издигаше втора стена, подобна на външната стена. Това даваше очертанието на Стоманения град.
Това очертание представляваше окръжност, чиито сектори, разделени на участъци от една укрепена линия, бяха напълно независими един от друг, макар и заградени от обща стена и общ ров.
Като стигна скоро до граничния стълб К на края на пътя, срещу една монументална порта, над която се четеше същата изваяна от камъка буква, младият работник се представи на вратаря.
Този път вместо войник пред него стоеше инвалид с дървен крак и окичени с медали гърди.
Инвалидът прегледа листа, сложи ново клеймо и рече:
— Карай направо. Деветата улица наляво.
Младежът премина тази втора укрепена линия и най-сетне се озова в сектора К. Пътят, който започваше от вратата, беше ос на този сектор. От двете страни под прав ъгъл се редяха еднакви постройки.