Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
През това време мистър Шарп се свърза с професор Шулце, който му беше оставил адреса си. Той му съобщи, че доктор Саразен никога не е чувал да се говори за Тереза Ланжевол, оспорва решително съществуването на германски клон в семейството и се отказва от всякаква спогодба. Следователно, ако смята, че правата му са добре установени, на професора не остава нищо друго освен „да пледира“. Мистър Шарп, който влагаше в тази сделка пълна незаинтересованост, истинско любопитство на любител, не възнамеряваше, естествено, да го разубеждава. Какво друго можеше да иска един солиситър освен един процес, десет процеса, траещи трийсет години процеси, щом делото даваше възможност за тях?… Шарп лично беше възхитен от това. Ако не се страхуваше, че предложението му ще се стори подозрително на професор Шулце. той в своята незаинтересованост би дръзнал да му посочи дори един от събратята си за защитник на интересите му… А, естествено, изборът имаше значение! Адвокатското поприще се е превърнало в истински голям път, който гъмжи от авантюристи и разбойници!… Той признаваше това със срам на челото си!
— Ако френският доктор иска да се спогодим, колко ще струва това? — попита професорът.
Той беше умен човек и думите не можеха да му замаят главата. Бе практичен и вървеше право към целта, без да губи ценно време. Това поведение пообърка мистър Шарп. Той изтъкна пред хер Шулце, че работите съвсем не се нареждат тъй бързо; че човек не може да предвиди техния край, когато е едва в началото; че за да принудят господин Саразен на съглашение, трябва да поразтакат работите, за да не разбере, че самият Шулце е готов да се споразумява.
— Моля ви, господине — заключи мистър Шарп, — оставете аз да действувам, осланяйте се на мене, аз отговарям за всичко.
— И аз ви моля за същото — възрази Шулце, — но бих искал да зная какво ще дължа?
Ала този път той не можа да изскубне от мистър Шарп на каква цифра изчислява той саксонската благодарност и по този въпрос трябваше да му предостави пълна свобода.
Когато доктор Саразен, повикан още на следния ден, попита спокойно мистър Шарп има ли да му съобщи нещо сериозно, солиситърът, уплашен от самото му спокойствие, го уведоми, че след като е разгледал сериозно работата, се убедил, че най-добре ще е може би да се отсече злото в корена и да се предложи споразумение на новия претендент. И това е — доктор Саразен ще се съгласи — един напълно безкористен съвет, който на мястото на мистър Шарп малко юристи биха дали! Но той влага цялото си самолюбие в бързото разрешение на това дело, на което гледа кажи-речи бащински.
Доктор Саразен слушаше тези съвети и ги намираше относително мъдри. От няколко дни той така беше свикнал с мисълта да осъществи незабавно научната си идея, че подчиняваше всичко на този план. Да чака десет години или дори само година, за да може да го осъществи, беше сега за него жестоко разочарование. Слабо запознат с правните и финансовите въпроси, без да се поддава на хубавите думи на довереника си Шарп, той би отстъпил правата си срещу една добра сума, платена в брой, която би му позволила да мине от теорията към практиката. Така че и той предостави пълна свобода на мистър Шарп и си замина.
Солиситърът получи това, което искаше. Вярно е, че друг на негово място може би щеше да отстъпи на изкушението да подеме и продължи така съдебните процедури, че те да се превърнат, докато води проучването, в голяма пожизнена рента. Но мистър Шарп не беше от хората, които правят дългосрочни сделки. Пред себе си той видя лесен начин да пожъне отведнъж богата жетва и реши да се възползува от него. На следния ден писа на доктора, като му даде да подразбере, че хер Шулце няма да се противопостави може би на известна спогодба. Като посещаваше ту доктор Саразен, ту хер Шулце, той казваше поред на единия и на другия, че противната страна решително не желае да чуе нищо, а освен това се е появил и трети претендент, привлечен от миризмата…
Тази игра продължи осем дни. Сутрин всичко вървеше добре, вечерта изведнъж възникваше някакво непредвидено възражение и разваляше всичко. За добрия доктор това бяха само клопки, колебания, люшкания. Мистър Шарп не се решаваше да изтегли въдицата от страх да не би в последния миг рибата да се заблъска и да скъса връвта. Но толкова предпазливост беше излишна в този случай. Още от първия ден доктор Саразен, който искаше, както каза, да си спести преди всичко неприятностите от едно съдебно дело, беше готов на спогодба. И когато най-сетне мистър Шарп сметна, че е дошел, според прочутия израз, психологическият момент или на неговия не тъй благороден език, че клиентът е „втасал“, той откри изведнъж картите си и предложи незабавно споразумение.