Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)
- Автор: Антонова Мария
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)». Краткое содержание книги:
Жестокостта, с която е смазано въстанието, намира широк отзвук в международната преса. Френският в. „Ла Депеш“ пише: „Българите знаят да побеждават, знаят да умират“. Постоянният журналист на в. „Таймс“ Джеймс Баучер също изказва възмущението си, изпращайки информация за многовековния поробител и апелира към свободолюбивата световна общественост да се застъпи за измъченото българско население.
По този повод Балканският комитет за защита на пострадалото населението от Македония организира през м. март 1904 г. в Лондон митинг. На него присъстват представители от всички държави на полуострова. Делегати на митинга са видни общественици, журналисти, депутати, държавници, както и представители на духовенството. От речите им проличава осъдително отношение към жестокостите проявени от турската войска над мирните жители на Балканите. Ораторите настояват „за една по-сериозна и по-успешна европейска намеса“ за по-бързото решаване проблемите на поробеното население. От българска страна като член на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода (МЖЛМС) на митинга говори изтъкнатата общественичка Екатерина Каравелова, която описва тежкото положение на македоно-одринските бежанци и посочва нуждата от материална помощ за тези хора. Накрая участниците в митинга вземат решения, в които осъждат по категоричен начин турските зверства. Въпреки това обаче българите от Родопите продължават да живееят далеч от майка България в продължение на още тридесет и четири години.
В началото на второто десетилетие на ХХ в. правителството предприема въоръжена офанзива за освобождението на населението и присъединяването на Родопите към България. През 1912 г. то сключва договор със Сърбия, Гърция и Черна гора за съвместни действия срещу Турция. На 5 октомври 1912 г. с манифест войната е обявена. Начело на 21 пехотен среднородопски полк застава полковник Владимир Серафимов. След продължителен и тежък бой на вр. Кавгаджик населението на Родопите най-сетне получава така жадуваната свобода. Днес в центъра на областния град Смолян е издигнат паметник на легендарния герой от Балканската война, а родното му село Аламидере носи името полк. Серафимово. Признателните потомци не забравят героя от Балканската война, дал живота си за свободата на своя роден край.
Поетическо творчество
В автобиографията на Рада Казалийска четем: „И ако не беше дошъл баща ми да ме забере, аз щях да приема монашеския чин и да остана там в манастира“ (акцент. мой), от което се разбира, че след завършването на училището в Калофер тя се премества в манастира и остава там като послушница. Пишещата тези редове се опитва да разбере подтикът за оставането й в манастирската обител, защото Рада Казалийска е силно интуитивна личност. Макар и да пише за оставането си зад манастирските порти, тя едва ли би стояла там, защото от автобиографията й разбираме, че при направеното предложение да бъде условена за учителка много спонтанно отговаря: „Па затова съм учила“ (акцент. мой), което показва готовността й да се посвети на една голяма мисия-просвещение на децата от Райково. Освен това, и тя като баща си е предусещала полъха на бъдещите промени, които тепърва ще се случат в този край, поради което не случайно води два курса на обучение — с деца и с възрастни.
Повикът на гражданското й съзнание й заговорва и тя знаейки предаварително или не, че в селото ще се открива българско училище се завръща тъкмо навреме. И още нещо. Главна роля за духовното й израстване несъмнено изиграва баща й Вълчо Казалията. Защото той заявява: „Реч народна искам“, а тя знае, че всеки има своя път в живота и трябва да го следва неотклонно с радост и любов, защото само тогава се постига духовно съвършенство. И тя го прави така, както Божията промисъл повелява в душата й.
Личността на Рада Казалийска заинтригува не само местните изследователи на живота и делото й като първа новобългарска учителка в Родопите и известни български художници. Така например художничката Милка Пейкова, възхитена от житейския път на Рада Казалийска, я рисува по предоставена й снимка, а портретът й по-късно е изложен в Общата художествена галерия „Родопа“ под наслов „Учителката Рада Казалийска от Райково“.
По силата на природните закони се ражда една личност, която съумява да намери изходните артерии на човешкия живот, устоява себе си и дава сили на сънародниците си за преодоляване на трудностите, за откриване смисъла на човешкия живот в тежките времена на робството, за да останат верни на национално си самосъзнание.