Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)
- Автор: Антонова Мария
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)». Краткое содержание книги:
— Помни, че няма тайна неоткрита.
— Не си казвай тайните на приятеля си, защото и приятелят ти има приятели.
— Думата стрела не е, но в сърцето се забива.
— За да станеш господар на себе си, трябва да знаеш да търпиш.
— Както е потребно слънцето за цветята, така е потребен смехът за човека.
— Държава, която не строи училища и библиотеки, строи затвори.
— Музиката е гласът на ангелите, а цветята са техните деца.
— В живота се преуспява най-вече с характер.
— Умният син весели баща си, а безумният го наскърбява.
— Длъжникът и на Великден е натъжен.
— Честолюбието е луд кон, който скача до тогава, докато събори господаря си на земята.
— Който много харесва себе си, той много дотяга на другите.
— Човек трябва да знае да мълчи, даже и тогава, когато говори.
— Сприхавият е досаден човек — заледява обичта на родители, близки и приятели. Такъв човек е за окайване.
— Умният човек без възпитание е рогат бивол.
— Любовта е двигателна сила на живота.
— Не питай слепеца за пътя и невежия за съвет.
— Под черупката на труда се намира ядката на щастието.
— Най-учен е оня, който се е научил да живее разумно.
— Нищо не е тъй лесно, както да станеш лош.
— Хиляди пътища водят към заблуждения. Към истината само един.
— Великите дела се извършват не със сила, а с постояннство.
— Несдърженият език, долен характер.
— По-добре е да си подхлъзнеш крак, а не език.
— Търпеливият струва повече от храбрия.
— Защо гледаш сламките в чуждите очи, а не виждаш гредата в своите.
— Приятелят посещавай често, защото по пътищата по които никой не минава растът тръни и бодли.
— Всеки е ковач на своето щастие.
— Дребнавите са достойни за дребнавото.
— Не е свободен онзи, който не може да заповяда на себе си.
— Който употребява тютюн и алкохол или е невежа или няма воля.
— Човек е велик, когато възпитава себе си.
— Силен е онзи, който победи себе си.
— Бъдете това, което искате да бъдат и другите като вас.
— Есента на живота жъне онова, което си посял през пролетта (в младини).
— Стремиш ли се постоянно да се издигаш?
— Отбелязваш ли упехите си?
— Упоритата добрина побеждава и най-лошото сърце.
— Човешко нещо е да се разсърдиш, но отвратително е да не можеш да се успокоиш и да простиш.
— Войната е неприятел на цивилизацията и отричане на разума.
— По-мъчно се намира мъдростта, отколкото скъпоценните камъни.
— Жената е тихо пристанище, а често и бурно море.
— Не е достатъчно да си учен и да си прочел 100 романа, а да не знаеш да кажеш фразата: „Обичам подобния на мен“.
— Недисциплинираните хора са нещастни в света и всеки гледа с презрение на тях.
— Не чакайте другите да ви тласнат напред.
— Гневът е кратка лудост, защото когато завладее човека детронира здравата съвест и в момента той върши странни дела, а когато дойде в съзнание се страхува от извършеното.
— Ако искаш поведението ти да е добро, пази се от гняв.
— Любовта между хората и красотата — това е божественото, което ще спаси света.
— Уважението между хората е висша добродетел.
— Невежеството е верига, в която е оковано човечеството, след което влече и големи нещастия.
— Човешката душа е Божия свещ, е казал най-мъдрият между човеците, който е без любов в сърцето си, той е незапалена свещ.
— Красивата жена обича да я лъжат, а грозната не обича истината.
— Човек, който уважава себе си, той е годен и да го уважават.
— Когато работиш, предавай се всецяло на работата си.
— Мирно сърце Бога моли, а немирно сълзи рони.
— Добрата дума отива далече, а лошата още по-далече.
— Невежите хора не могат да бъдат скромни.
Мъдрите изречения, които Рада Казалийска използва за възпитанието на собствените си деца, са пример на човек, чиято цел е да възпитава независимо къде се намира и с какви средства прави това. За нея по-важно е да вижда, че е полезна. Фактът, че по онова време Родопите са се намирали в пределите на Османската империя, възпитанието на децата й е било едно от основните задължения. Тя се е стремяла да ги научи не само в любов към самите себе си, но и да обичат ближния си и родината си.
Моралните ценности намират важно място в „Мъдрите изречения“. Учителката е убедена, че: „На света няма два морала: единият за себе си, а другият за хората“. Моралът е един и той е възпитание.
Рада Казалийска често използва и отделни мисли за приятелството, подчертавайки градивната му роля в отношенията между хората. Широкият й поглед на човек и творец излиза извън рамките на семейната и училищна среда.