Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)
- Автор: Антонова Мария
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)». Краткое содержание книги:
Особено актуална и днес е мисълта й за ролята на държавата в просвещението на народа. „Държава, която не строи училища и библиотеки, строи затвори“ — казва тя.
По-късно синът й Христо ще запише в спомените си за т.нар. мъдри изречения следното: „Когато бях ученик в семинарията и имахме турска граматика или гръцка такава, преподавателите ни винаги ни даваха мъдри изречения от персийски, арабски и гръцки езици които пишехме и учехме наизуст“.
През м. януари 1906 г. след продължително боледуване умира Василка, съпругата на сина й Христо. Тогава Рада Казалийска поема грижата за внуците си, и като майка, и като учителка, и като наставница. Понякога внукът й Пантелей дълго се заиграва на двора с приятели, забравейки уроците си. Загрижена за възпитанието му тя го прибира с думите: „Аз в черковното училище имах възрастни мъже с мустаци, които ме слушаха, а ти упорстваш!“ и го удряла леко с бастуна си.
Рада Казалийска изпитва духовната потребност да разяснява, да убеждава и да променя хората. Винаги търси повод за среща със съселяните си и ако научи, че някъде има седянка или меджия или някакво друго подобно събиране отива там, носейки със себе си черна кърпа с увита в нея пръст и преди да започне да говори за историята на своя народ, кара присъстващите най-напред да целунат пръста и се закълнат, че ще останат верни на християнския Бог и при никакви обстоятелства не трябва да приемат чуждата вяра. За нея да останат верни на Бога е равносилно да останат верни на България. И не пред икона да се поклонят, а пред майката-земя. И започва разпалено да говори, като отвреме-навреме удря по масата: „Ние трябва да знаем, че сме били силно и голямо царство и сме владеели обширни земи, а съседните ни империи — византийската и римската са треперили от нашата мощ“ — допълва тя. На една от поредните си срещи, завършвайки речта, си се обръща към мъжете с думите: „…трябва да хванете Балкана, защото оттам врагът по-лесно се бие“. За да не я познаят турците, на срещите си с хората от селото отива облечена като турски големец. На главата си слага турска чалма, със завързан бял пешкир и винаги придружавана от двама мъже облечени в турски дрехи. Понякога минава и границата при вр. Рожен.
Рада Казалийска е от онези духовни чеда на голямата планина, които не само дават от себе си, не само учат другите, а самите сякаш са пратеници на един друг свят, чиято цел е да променят, да изграждат и да се радват на стореното от самите тях. Тя е личност, стояща много по-високо от ежедневното дребнотемие. Приема човешките недостатъци търпеливо и благосклонно. На изразената човешка нетактичност отговаря с думите: „Господ да те благослови!“
Била средна на ръст със сини очи, по улиците на Асеновград се движела бавно, като от време на време се спирала, сякаш да огледа минаващите хора наоколо. Понякога до нея заставали непознати, които й целували ръка. Човек много рядко можел да я види усмихната. За нея нямало невъзможни неща. Държала на точността, качество придобито още от ученическите години. Строгостта и мъдростта й са били известни, но вкъщи проявявала към всеки майчина обич. Знаела над четиристотин песни, понякога минаващите покрай дома й я чували да пее. Години по-късно синът й Христо се записва за редовен хорист в църквата „Св. Димитър“ в Асеновград. Уважавала и ценяла разумните хора. Много често при нея идвали за съвет угрижени и притеснени нейни познати. В такива случаи тя казвала: „Аз съм с вас в живота и в смъртта, не бойте се!“, сякаш държала съдбата на хората в свои ръце.
Такава е била Рада Казалийска, съумяла през годините да изгради у себе си качества, които по-късно ще й послужат за възпитание на поколения родолюбци в защита на поробеното отечество.
В затвора
За българското население турското робство е един от най-тежките и продължителни периоди. Налагането на исляма изправя брат срещу брата, син срещу баща, род срещу род. Нека не забравяме, че там откъдето минела турската войска из основи били унищожавани най-напред християнските храмове или превръщани в джамии. Онези българи, които не приемали чуждата вяра, бивали начаса изклани, а домовете им опожарявани.
От друга страна Цариградската патриаршия всячески се стремяла да наложи гръцкия език сред населението в Родопите. Така политическо и духовно робство се сливали и унищожавали националната ни идентичност.
На 11 юни 1901 г. в дома на Рада Казалийска и поп Пантелеймон турците извършват обиск за търсене на оръжие. Техният съгражданин Димитраки Пангалов, съсед, донася в конака, че синът на Рада Казалийска се занимава с бунтарска дейност. Снаха й Василка е разпитана от юнбашията, след което я подлагат на нечовешки мъчения. Връзват я за две греди, „биеха я…“. Въпреки тежкия разпит, тя не издава никого. Прекратили мъченията над жената, едва когато дошъл баща й Георги Кисьовски, който от 1871–1899 г. в продължение на двадесет и осем години бил кмет на с. Райково.