Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)
- Автор: Антонова Мария
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рада Казалийска (Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса)». Краткое содержание книги:
Константин Н. Каневски от с. Момчиловци в стихотворна форма изразява благодарността на населението към йеромонаха по следният начин:
Православната ни църква благоговейно почита като светии (светци), онези, които са угодили на Бога, живяли са според Неговото слово и над всичко са поставяли любовта си към Спасителя Христа, съгласно изискванията на апостолската заповед: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, гонение ли, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч“ (Посл. на св. Апостол Павел към римляните 8:35 ).
Мъдри изречения
За Рада Казалийска основният изход от робството е духовното просвещение на местното население. През целият си живот тя носи в сърцето си просвещенския мотив от Пасиевата „Славянобългарска история“: „Чети, за да знаеш“, в който вплита любовта си към България, предавайки я както на своите съселяни, така и на децата си.
В семейството основната мисъл, която я занимава, е възпитанието на децата. На лист хартия написва мъдри изречения, извлечени от живота и Библията, след което ги залепва на дъсчица с направено лепило от вода и брашно, които поставя на видимо за очите място. По този начин тя им внушава християнски ценности, които трябва да носи всеки българин. Това за нея и като учителка и като майка е било изключително важно. И затова е търсила различни методи на въздействие върху съзнанието им.
— Човек се познава какъв е по хората, с които дружи, а ученикът по книгите, които чете.
— Жената и мъжа са онези две ноти, без които струните на човешката душа не дават правилни и пълни акорди.
— Всяка вечер даваш ли си отговор колко добрини си направил през деня.
— Истината никога не остарява. Един ден ще бъде призната.
— Познаваш ли достатъчно добре себе си?
— Добрият човек обича да го съветват, а надменният не обича чужд съвет.
— Мъжът е силата, а жената-красотата.
— Добрите обноски са плод на благородна натура и гиздава премяна на светъл ум.
— Гледай на съседа си като на свой равен.
— Музиката е език на ангелите, а цветята са техни деца.
— Добрата книга е най-добрият приятел.
— От детинство дори до гроба търси науката.
— Богатството е като вода, колкото я пиеш, толкова повече жаднееш.
— Който не може да победи гнева си, той е победен от него.
— Ако хвърлиш един камък в една дълбока река, тя не се размътва, както и търпеливия човек, от една обидна дума не се възмущава. Обаче, който се обижда от малко той не е дълбока река, а е локва калновидна, в която ако хвърлиш един камък веднага се размътва и почва да ругае наляво и надясно.
— Бъдете правдиви, защото в това е тайната на красноречието, а разсъждението води към истината.
— Най-голямо нещастие е, когато човек захване да се бои от истината.
— Най-голямото зло за човека е невежеството, срещу което трябва да се борим, защото в мрака се раждат всички робства.
— Трябва да приемем с най-голямо удоволствие истината, както приемаме радостта.
— Не зависи човек да бъде добър само от възпитание, но и от произхода му.
— Не вземай всичко за истина, което се говори.
— Който може да види и познае своите недостатъци, той стъпва на стъпалото на възхода и на съвършенството.
— На света няма два морала: единият за себе си, а другият за хората. Една мярка за мене, а друга за хората.
— Моралните принципи на Иисуса са изхвърлени от днешната младеж, обаче без тях няма да има морално общество.
— Не се надявайте нито на синове, нито на дъщери, а на самите себе си и на самаго Бога.
— Пази езика си от ругателства.
— Задавай си въпроса: огорчаваш ли баща и майка с лоши думи и дела.
— Вълчата максима гласи: „Всичко за мен“. Мнозина искат целият свят да завладеят и пак са недоволни.
— Обидната дума е стрела, която се забива дълбоко в сърцето на човека.
— Позволено е 100 души на ден да разсмееш, а нито един човек да не наскърбиш.
— Науката е направила човеците чудотворци, но още не ги е направила справедливи, милостиви, състрадателни, миролюбиви, верни, смирени, братолюбиви и прочие…
— Мързелът е майка на всички пороци.
— Помни винаги, че според държанието ти хората ще си направят заключение, заслужаваш ли приятелски прием.