Заслушани в молитвата на вселената

Членовете на племето можеха само с един поглед върху земята да кажат какви животни има наблизо. Още от деца те се приучват към щателно наблюдение, така че на мига да разпознаят следите, оставени върху пясъка, от пълзящи, подскачащи или вървящи същества. Те до такава степен са привикнали да се вглеждат в отпечатъците от стъпките си един на друг, че не само могат да определят кой ги е оставил, но и да установят по разстоянието между крачките дали човекът се чувства добре, или върви бавно, защото е болен. И най-малкото отклонение в стъпките им подсказва със сигурност вероятната посока на вървящия. Тяхната осезателност далеч надхвърля границите, присъщи за люде, отраснали под въздействието на други култури. Сетивата им за слух, зрение и обоняние изглеждат на някакво свръхчовешко ниво. Отпечатъците от стъпки имат вибрации, които говорят много повече от това, което само се вижда върху пясъка.

По-късно научих, че следачите аборигени са известни с това, че могат само от дирята на гумата да кажат вида на превозното средство, с каква скорост се е движело, на коя дата и по кое време на деня, дори броя на пътниците в него.

През следващите няколко дни ние ядяхме луковични растения, гулии и други зеленчуци, които растяха под земята и приличаха на обикновени и сладки картофи. Хората от племето можеха да установят местонахождението на готово за жътва растение, без да го изтръгват от земята. Те движеха ръцете си над растението и установяваха:

— Това зрее, но още не е готово. Или:

— Да, това е подготвено да роди.

На мен всички стебла ми изглеждаха еднакви, така, че след като разбърниках няколко и видях, че ги презасаждат, аз намерих за добре да изчаквам, докато ми се каже кое да изтръгна. Те обясняваха, че това е дарба, дадена на всеки човек, да умее да разговаря с природата. И защото моето общество не само че не окуражава вслушването в напътствията на собствената ни интуиция, но му се мръщи и го смята свръхестествено, дори рожба на злото, трябваше да ме обучат, за да опозная движението на естествените неща. Накрая те ме научиха да разговарям с природата и аз питах растенията дали са готови да им се отдаде признание за предназначението на тяхното съществуване. Аз исках позволение от вселената и след това сканирах с дланите на ръцете си. Понякога усещах затопляне, друг път пръстите ми започваха да треперят извън моя контрол, когато заставаха над узрял зеленчук. Когато усвоих как да го правя, можех да почувствам, че съм направила огромна крачка напред по пътя на приемането ми от страна на племето. Изглежда, това означаваше, че аз вече съм по-малко Мутант и вероятно постепенно се превръщам в по-истинска.