Заслушани в молитвата на вселената
- Автор: Морган Марло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илинда Маркова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заслушани в молитвата на вселената». Краткое содержание книги:
Спомням си как подпирах с две ръце брадичката си и се заглеждах в необятното небе над главите ни. Усещах духовната същност на тези чудесни, чисти, наивни, обичливи хора, които ме заобикаляха. Този кръг от души, подредени във формата на маргаритка, с малки огньове помежду всяка група от по две тела, трябва да е представлявал великолепна гледка, ако някой ни наблюдаваше от космоса.
Те докосваха видимо само пръстите на краката си, но аз научавах ден след ден как тяхното съзнание винаги е докосвало универсалното съзнание на човечеството.
Това бе началото на моето досещане защо те така искрено ме смятаха за Мутант, но и аз бях искрена в благодарността си за възможността да се пробудя.
БЕЗЖИЧЕН ТЕЛЕФОН
Този ден бе започнал по относително същия начин, както и предшестващите, така че нямах представа какво ни чакаше. Закусихме, което не ставаше често. Предния ден бяхме попаднали по пътя си на мелничен камък. Той бе голям, с овална форма и вероятно бе прекалено тежък, за да бъде пренасян където и да било, затова бе оставен на открито и можеше да се ползва от всеки пътуващ, достатъчно късметлия да притежава житни зърна. Жените превърнаха растителните стебла в чудесна храна, като ги смесиха с осолена мазнина и вода, така че се оформиха плоски питки. Напомняха ми на умалени по вид палачинки.
По време на сутрешната молитвена служба ние се бяхме обърнали на изток, за да благодарим за всички дарове. Изпратихме нашето ежедневно послание към хранителното царство.
Един от по-младите мъже застана в центъра. Бе ми обяснено, че е предложил да се заеме с по-особена задача през този ден. Той напусна рано лагера и се затича напред. Бяхме вървели вече няколко часа, когато Старейшината спря и падна на колене. Всички останали се скупчиха около него, докато той остана в това положение с протегнати напред ръце, които леко полюшваше. Попитах Ооота какво става. Той ми даде знак да запазя мълчание. Никой не говореше, но лицата им бяха напрегнати. Най-накрая Ооота се обърна към мене и каза, че младият доброволец, който ни напусна в по-ранните часове, сега изпраща послание. Той искаше позволение да отреже опашката на кенгуруто, което беше убил.
Най-после ми просветна защо беше толкова тихо всеки ден, докато вървяхме. Тези хора през повечето време използваха телепатията, за да общуват. Аз бях свидетел на това. Не се чуваше никакъв звук, но бяха изпращани послания между хора на двайсет мили разстояние помежду си.
— Защо иска да отреже опашката? — попитах аз.
— Защото тя е най-тежката част от кенгуруто, а той е твърде зле, за да може безпрепятствено да го пренесе цялото. То е по-високо от него, а и както той съобщава, пил е лоша вода, която е причина тялото му да изгаря от топлина. Сега водата се стича от лицето му.
Беше изпратен мълчалив телепатичен отговор. Ооота ми извести, че ще спрем за деня. Хората започнаха да копаят яма, подготвяйки се за огромното количество месо, което пристигаше. Някои подготвяха и билков цяр под наставленията на Билкаря и Лечителката.
Младият мъж се завърна в лагера няколко часа по-късно, като носеше грамадното изкормено кенгуру с изрязана опашка. То беше разпорено и краищата на корема му бяха прибрани един към друг с помощта на остри пръчки. Червата му сега служеха за въжета, с които бяха овързани четирите му крака. Младежът бе мъкнал стоте паунда месо върху главата и раменете си. Той се потеше и му личеше, че е болен. Наблюдавах как племето се задейства да го лекува и да сготви храната.
Първо кенгуруто бе държано върху пламтящия огън и мирисът на пърлена кожа увисна във въздуха като смог над Лос Анджелис. Главата беше отрязана и краката счупени, така че да могат да се отделят сухожилията: Тогава тялото бе положено в ямата, в която отвсякъде имаше разпалени въглени. В единия й край бе поставен малък съд с вода, от който стърчеше дълго тръстиково стебло. Отгоре бяха натрупани още съчки. От време на време през следващите часове главният готвач се навеждаше през пушека, духаше през тръстиковото стебло и по този начин изкарваше част от водата. Веднага се появяваше пара.
Когато стана време за ядене, месото бе опечено само на няколко инча дълбочина, останалото плуваше в кръв. Казах, че ще набуча порцията си на пръчка и по системата на хотдога ще го допека. Никакъв проблем! Те на секундата ми приготвиха подходящ шиш.
Междувременно младият мъж бе подложен на лечение. Първо му бе дадена билкова отвара. След което лечителите извадиха от дълбоката дупка, която изкопаха, хладен пясък и го напластиха около краката му. Беше ми казано, че ако успеят, да изтеглят горещината от главата му надолу към краката, това щеше да уравновеси цялата му телесна температура. Прозвуча ми доста странно, но този способ наистина намали треската му. Билките помогнаха също да се успокоят червата и да се предотвратят, стомашните болки, които очаквах да се появят при подобно страдание.