Заслушани в молитвата на вселената
- Автор: Морган Марло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илинда Маркова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заслушани в молитвата на вселената». Краткое содержание книги:
— От динго е — поясни Ооота произхода на кожата. Знаех, че динго е австралийското диво куче, подобно на нашия койот или вълк. — И има широко приложение. Можеш да я постелеш на земята или да се покриеш, или само да я подложиш под главата.
Страхотно, помислих си, мога да избирам на кои двайсет и четири инча от тялото си да създам комфорт.
Спрях се на това да се оградя от пълзящите гадини, които ми се привиждаха наоколо. От години не бях спала на земята. Спомням си, като дете прекарвах известно време върху голяма плоска скала в калифорнийската пустиня Моджейв. Тогава живеехме в Барстоу.
Главната атракция беше една могила с названието хълм „Б“. Много пъти през летните дни аз взимах бутилка с портокалова напитка и сандвич с фъстъчено масло и тръгвах да скитам край хълма. Винаги хапвах върху същата плоска скала и след това оставах да лежа по гръб, загледана в облаците и във вихрите, които ги образуваха. Детството изглеждаше толкова далече. Но странно, че небето си оставаше същото. От онези дни не бях обръщала много внимание на небесните тела. Над мен кобалтовата шир бе изпъстрена със сребърни лунички. Можех ясно да видя същото звездно образувание, изрисувано на австралийския флаг и познато под името Южния кръст.
Докато лежах, размишлявах за моето приключение. Как можех някога да опиша какво ми се случи този ден? Една врата се бе отворила и аз бях влязла в свят, за който до този момент не знаех, че съществува. Със сигурност това не беше свят на лукса. Бях живяла на много места, пътувала в различни страни, използвала всички възможни форми на транспорт, но такова нещо ми се случваше за първи път. Надявах се все пак всичко да е за добро.
На следващата сутрин щях да им обясня, че един ден ми стигаше, за да се докосна до тяхната култура. Краката ми щяха да издържат пътя на връщане до джипа. Вероятно можех да взема малко от техния превъзходен балсам, защото той наистина ми помогна. Тази малка мостра от техния стил на живот ми беше достатъчна. Но изминалият ден не бе чак толкова лош, като изключим измъчените ми стъпала.
Дълбоко в себе си бях искрено благодарна, че научих повече за това как живеят другите хора. Очите ми започнаха да се отварят да виждат, че нещо повече извън кръвта преминава през човешкото сърце. Затворих ги и казах едно мълчаливо благодаря на Висшата сила.
Някой в най-отдалечения край на лагера каза нещо. То бе повторено в последователност. Предаваха си го един на друг и всеки произнасяше същата фраза, която кръстосваше от една излегната фигура към друга. Най-накрая фразата достигна Ооота, който си бе постлал в близост до мен. Той се обърна и ми съобщи:
— Добре си дошла. Този ден е добър.
Някак стресната от техния отговор на думите ми, които не бях изговорила, аз отвърнах:
— Благодаря. И вие сте добре дошли.
Този път го казах високо.
КАКВО Е СОЦИАЛНА ОСИГУРОВКА?
Бях събудена преди зазоряване от шума, вдиган от хората, които събираха малкото разпилени вещи, влезли в употреба снощи. Казаха ми, че горещината през деня ще нараства, затова ще вървим през хладните утринни часове, ще почиваме и след това ще възобновяваме пътуването си в по-късната вечер. Аз сгънах динговата постелка и я подадох на мъжа, който опаковаше. Кожите бяха поставени на лесно място, тъй като, когато напечеше най-силно, щяхме да търсим подслон: да построим в и л т д ж а, или временен навес, като използваме храсти или „спалните си чували“ от тези кожи.
Повечето животни не обичат изгарящото слънце. Само гущерите, паяците и мухите на Буша, освен че дават признаци на живот, са и активни при сто градуса над нулата по Фаренхайт. Иначе дори змиите се заравят някъде при тази екстремна температура, в противен случай ще се обезводнят и ще загинат. Беше трудно да се засекат змиите, които, щом ни чуеха, че приближаваме, проточваха главите си от пясъчната земя, за да открият причината за трептенето. Благодарна съм, че по онова време не бях наясно за съществуването на двестата различни вида змии в Австралия и че повече от седемдесет от тях бяха отровни.
Този ден обаче научих каква забележителна взаимовръзка съществуваше между аборигените и природата. Преди тръгването ни ние се наредихме в тесен полукръг и с лица на изток. Племенният Старейшина се придвижи към центъра и започна да пее в речитатив. Самият ритъм се установи и наложи от останалите, които пляскаха с ръце, тупаха с крак или се пляскаха по бедрата. Това продължи петнайсет минути. Повтаряше се неизменно всяка сутрин и аз установих, че е изключително важна част от нашия съвместен живот. Това беше сутрешна молитва, центриране, оформяне на целта (както искате, го наречете). Тези хора вярваха, че всичко на тази планета съществува заради някаква причина. Всяко нещо имаше своето предназначение. Не можеше да става въпрос за прищевки на природата, несъответствия или нещастни случаи, за неразбиране или все още неразкрити от смъртния мистерии.