Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Никога с никого не говоря насаме.
Икономът се появи отново и Никола му махна небрежно.
— Сарасате, покани госта в предния салон. Не си давай труд да палиш камината, той няма да стои много.
Сарасате отведе неканения посетител и Мадлин спря Никола, хващайки го за ръкава. След което прошепна:
— Това е онзи, който тази вечер разговаря с Херцогинята.
— Помислих си, че има вероятност да е той, съдейки по описанието ти. — кимна Никола. — Може да те е познал. Той знаеше ли, че подслушваш?
— Нямаше как да разбере. Иначе щяха да разберат и другите. — Тя се поколеба и добави. — Поне така смятам.
Той й подаде ръка и двамата последваха госта в предния салон, който представляваше малка приемна встрани от хола.
Тъй като помещението играеше ролята на коридор към библиотеката, стените бяха покрити с лавици, приютили томове, които Никола намираше за не особено ценни. Някога хубавият килим сега беше стар и с протрити краища. В стаята имаше няколко безредно нахвърляни столове с високи облегалки, едно кресло и кръгла маса, която изпълняваше функцията и на бюро. Каменната камина беше студена и Никола изчака Сарасате да запали свещниците и да се оттегли. Крак ги последва и притвори вратата след иконома.
Посетителят застана в средата на стаята. Никола се отпусна в креслото и вдигна обутите си крака на масата. Мадлин се облегна грациозно на облегалката му и Никола каза:
— Какво желаете да обсъдим?
Мъжът изхлузи ръкавиците си. Ръцете му бяха бледи, но загрубели.
— Тази вечер си влязъл в подземията на Мондоло и си изнесъл оттам нещо. Любопитен съм за причината да го сториш.
Никола не си позволи да реагира на това твърдение, но кожата на гърба му настръхна. Усети, че Мадлин забива пръсти в облегалката, но не каза нищо. Крак беше приковал внимателен поглед в него и очакваше сигнала абсолютно хладнокръвно. Никола не сигнализира; искаше да разбере кой друг знае, че този човек е тук и, нещо по-важно, кой го беше изпратил. Каза:
— Сър, вие наистина ме изненадвате. Тази вечер аз бях на театър и мога да призова поне половин дузина свидетели в подкрепа на това твърдение.
— Нямам нищо общо с властите и не ми пука за никакви свидетели.
Мъжът пристъпи бавно напред и пламъкът на свещите освети по-голямата част от конското му лице. Сенките правеха страните му още по-вдлъбнати и караха странните му очи да потъват в дълбоките си кухини.
Колко подходящо за спиритист, помисли Никола, та той сам изглежда полумъртъв.
— Кой сте тогава?
— Името ми е Доктор Октав, но е по-важно кой си ти.
Мъжът положи шапката и бастуна си върху полираната повърхност на масата. Никола се зачуди дали е отказал на Сарасате да бъде освободен от тях или икономът просто не си беше дал този труд, стигайки до заключението, че неканеният гост няма да оживее чак толкова дълго, че да оцени подобаващо подобна нелюбезност. Октав се усмихна, разкривайки ужасно развалени зъби и каза:
— Ти си Никола Валярд, който навремето бе храненик на покойния Доктор Едуар Виляр, известният метафизик.
— Не беше метафизик, а учен. — поправи го любезно Никола, въздържайки се от всякаква нотка на досада.
Беше му хрумнало, че има вероятност това да е Себастиян Ронсард в някое от знайните си или незнайни превъплъщения, но сега отхвърли тази мисъл. Ронсард, както и всички други в Префектурата, го познаваха само като Донатиен, едно име без физиономия, което носеше отговорност за някои от най-дръзките престъпления в Ил-Риен, а вероятно и за множество други. Ако Ронсард бе дотолкова осведомен, че да задава на Донатиен въпроса дали не е Никола Валярд, той би го задал в някоя от тесните килии за разпити в подземията на виенската Префектура, а не в собствения салон на Никола. Между другото, маскировките на Ронсард се превъзнасяха от слуховете, разпространявани от драскачите в жълтите вестници, които така и не можеха да проумеят, че най-способният следовател на градската Префектура разрешава случаите си най-вече с умствен труд, а не с магия или други някакви странни номера. Никола размени дълбокомислен поглед с Мадлин преди да каже:
— Но според следователите на Короната, които го екзекутираха, Доктор Виляр бе и криминален престъпник. Това ли е причината да ме обвинявате в…
Октав го прекъсна.
— Криминален престъпник, който впоследствие бе реабилитиран…
— Посмъртно. Той може и да оценява разликата в отвъдния свят, но онези, които останахме на този, не съумяваме да го сторим.
Едуар бе екзекутиран за некромантия, въпреки че дори не бе магьосник. Съдът бе намерил експериментите му за опасна смесица от наука и магия, но не това бе причината, обрекла го на гибел. Дали това не беше някакъв нескопосан опит за шантаж, или мъжът се опитваше да играе същата пиеса като при Херцогинята, предлагайки Никола да му плати някаква безбожна сума, за да говори с Едуар Виляр? Абсурд. Ако Едуар искаше да общува от гроба, щеше да намери начин да го свърши сам. Никола не можеше да прецени колко този мъж си мислеше, че знае за него и за плановете му. Дали знаеше за Рейнар и останалите? Аматьор ли беше или професионалист?