Джек от сенките [bg]

Джек опря крак в трупа, наведе се и не без известни усилия изтръгна острието от раната. Сетне го вдигна и го размаха към приближаващите го конници.

Те забавиха ход и на десетина крачки от него дръпнаха юздите.

Предводителят им — нисък, набит и плешив мъж, препасан с огромен колан — скочи от седлото и се приближи. Като видя трупа на животното поклати бавно глава.

— Не биваше да убиваш Шъндер — рече мъжът. Имаше нисък и пресипнал глас. — Той искаше само да те обезоръжи.

В отговор Джек се изсмя.

Мъжът вдигна глава и в очите му блеснаха яростни пламъчета.

— Нима дръзваш да ми се присмиваш, крадецо?

Джек кимна.

— Не се съмнявам, че падна ли ви жив в ръцете, ще ме измъчвате жестоко — рече той. — Не виждам смисъл да крия чувствата си, Бароне. Подигравам ти се защото те мразя. Нямаш ли си друга работа, та преследваш нещастниците, които се връщат от Торните Ями.

Барона пристъпи още крачка напред и вдигна ръка.

По неговия сигнал и останалите ездачи наскачаха. Той се ухили, извади сабята и се подпря на нея.

— Не знам дали ти е известно, че си проникнал без разрешение на територията на моето царство — рече той.

— Това е единственият начин да напуснеш Гливе — отвърна Джек. — Всички, попаднали там, искат или не, минават през твоето царство.

— Истина е — съгласи се Барона, — но пипна ли ги, трябва да плащат. Не вземам много — няколко години на служба при мен.

Останалите ездачи заобиколиха Джек в полукръг от насочени към него стоманени остриета.

— Хвърли оръжието, сенчести човече — посъветва го Барона. — Няма начин да не пострадаш в мелето, ако решим да те обезвредим. А аз предпочитам здрави служители.

Вместо отговор Джек се изплю презрително. Двама от мъжете вдигнаха очи в небето и си останаха с вперени нагоре погледи. Джек реши, че това ще е някой евтин трик за отвличане на вниманието.

Но след това още един от войниците погледна нагоре и като видя това, Барона също вдигна глава.

С крайчеца на окото Джек долавяше някакво нарастващо сияние в небето. Тогава и той завъртя глава и зърна огромна сфера, която летеше право към тях, обгърната в ярка светлина.

Джек бързо отмести очи. Каквато и да беше природата на това странно явление, щеше да е глупаво от негова страна да не се възползва от подходящата възможност.

Той се хвърли напред и промуши най-близкия от преследвачите в шията. След това се завъртя рязко и успя да строши черепа на втория с масивната дръжка на кинжала, въпреки че нещастникът направи отчаян опит да се защити. По това време Барона и останалите четирима вече бяха отстъпили назад и го следяха зорко.

Джек парира първата атака, приклекна встрани и се долепи до стената вляво. Опитваше се да заобиколи противника откъм фланга, като същевременно се предпазваше от ударите. Но останалите предугадиха намеренията му и пъргаво пресякоха пътя за бягство. Губеше сили, с всеки нов удар опасността да изпусне кинжала нарастваше.

На няколко пъти сабите им пробиха защитата му, оставяйки незначителни рани в шията, рамото и гърдите му. Пред очите му блеснаха ярки картини от Торните Ями. Съдейки по яростта на атаките им вероятно бяха се отказали от идеята да го залавят жив и търсеха единствено възмездие за убитите си другари.