Джийвс запретва ръкави

Затова тя остана като тресната от гръм, когато намери Бил да въздиша като хипопотам в плитка кална локва.

— За бога, Бил, какво има? — повтори Джил настойчиво.

Междувременно Бил беше скочил от стола като изстрелян от катапулт. Този любим глас, проговорил неочаквано в непосредствена близост, тъкмо когато той си мислеше, че е сам с мъката си, му беше подействал като огън, облизал неочаквано дъното на панталоните му. Дори ако на нейно място капитан Брабазон-Бигър от Юнайтид Ровърс клуб беше викнал „бау“ в ухото му, той едва ли щеше да се стресне повече.

Бил се кокореше насреща й с увиснало до коляно чене, тресейки се по познатия трепетликоподобен начин. Ако беше присъствал на сцената и бяха изискали коментара му, Джийвс без колебание щеше да направи паралел между младия си господар и Макбет, озовал се лице в лице с духа на Банко.

— Какво да има? — върна й въпроса Бил без да се опитва да оригиналничи, преодолявайки първата дума само с три първоначални „к“-та.

Джил го гледаше сериозно и замислено. Погледът й съдържаше онази прямота и откритост, която можете да срещнете само в очите на много красиви момичета и която по принцип Бил харесваше. Но в момента той би искал да си има работа с нещо, което не наподобява толкова силно нажежен ръжен, ровичкащ се из най-тайните и нежни кътчета на душата му. Съзнанието за вина прави мъжете алергични към прями и открити погледи.

— Какво да има? — отново повтори той, изговаряйки този път думите много по-кратко и членоразделно. — Нищо. Защо питаш?

— Въздишаше като спукан ковашки мях.

— От невралгията е.

— Имаш ли главобол?

— Да, от известно време. Имах изтощителен ден.

— Защо, скъпи? Да не би посевите да не покълват? Или пък прасетата се опрасват по-рядко?

— Главният ми проблем днес — каза Бил угрижено — бяха конете.

Внезапно подозрение проблесна в погледа на Джил. Като всички хубави момичета и тя не си позволяваше да отслаби бдителността си, щом нещата касаеха мъжа, на когото бе дала сърцето си.

— Пак ли си започнал да залагаш?

Бил я погледна изумено като малко сукалче, на което са взели биберона.

— Аз?

— Ти ми даде честната си дума, че кракът ти няма да стъпи на хиподрума. О, Бил, колко си глупав. Ти създаваш на околните повече проблеми от стадо ядосани тюлени. Не можеш ли да разбереш, че това са хвърлени пари на вятъра? Не можеш ли да набиеш в дебелата си глава, че хората, които залагат, нямат шанс срещу букмейкърите? Знам, че всички непрекъснато говорят за някакви фантастични двойни залози, които уж им донасяли хиляди лири само срещу една-единствена петарка, но такива неща в действителност не се случват. Не разбираш ли?

Бил беше онемял. Известно време успяваше да прокара през гърлото си само звук, досущ приличащ на сподавен рев на емоционален индианец, завързан на клада.