Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките

Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:

Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 254
Перейти на страницу:

Животът беше дал на Жозиан двама мъже, един голям и един малък, двама мъже, които й носеха безкрайно щастие. Не беше редно да й ги отнеме. Защото животът не винаги се беше отнасял щедро към нея. Един път и тя да получи добра карта, затова нямаше да позволи на никого да й открадне и най-дребното зрънце щастие, беше се подготвила да го оползотвори докрай. Натрупала съм доста квитанции за щастие, които чакат да бъдат осребрени. Дойде и моят ред да бъда тъпкана с пари! Длъжен е да ми се издължи с лихвите, хайде, давайте и не си мислете, че можете да ме прекарате. Мина времето, когато бях абонирана за нещастието! Мина времето, когато малката гладна секретарка прислужваше и в леглото на Марсел, шеф и собственик на веригата мебелни магазини „Каза миа“, милиардер от всевъзможни видове дървесина, аксесоари за дома, килими, осветителни тела и шарени дрънкулки. Марсел я издигна в ранг спътница на живота си и изгони злата си и кисела съпруга Анриет Дългоносата! Край на приказката, начало на моето щастие.

Тя беше зърнала Анриет да кръжи покрай тяхната кооперация, да наднича иззад ъгъла, за да не я забележат. Как не! С огромната си шапка във вид на мекица тя просто се набиваше на очи. След като искаш да се правиш на частен детектив, по-добре не ходи с шапка, защото тя беше като визитна картичка и Анриет не можеше да остане анонимна. Освен това беше излишно да се преструва, че се е запътила към луксозния гастроном „Едиар“ да си напълни тумбака с деликатеси. Един път може да мине, но три! Никак не й се нравеше мисълта, че тази точилка броди наоколо и шпионира тяхното щастие. Потръпна: навърта се тая покрай нас, души, търси нещо. Чака подходящ момент. Блокира развода с претенциите си. Запънала се е и не изпуска и най-дребната подробност. Ръси заплахи. Внимание, внимание, опасност, червен флаг, тази мисъл не даваше мира на Жозиан. Преди винаги беше падала в прегръдки, които я тласкаха към нещастни преживявания, и сега, след като се беше добрала до тих пристан, нямаше да се остави да бъде измамена и окрадена. Внимание, пропя добре познат в миналото глас. Да внимава и да бъде нащрек за всичко, което се движи и смърди на бунище.

Звънът на телефона я изтръгна от мислите й. Тя протегна ръка и вдигна слушалката.

-    Добър ден - поздрави, все още под впечатление на мрачните си мисли.

Обаждаше се Жозефин, по-малката дъщеря на Анриет Гробз.

-    С Марсел ли искате да говорите? - осведоми се сухо.

И подаде слушалката на мъжа си.

Когато се жениш за мъж на тази възраст, трябва да го приемеш с всичкия му багаж. А Марсел не можеше да се оплаче, при него беше пълна програма: от кутийката с хапчетата до пълен дилижанс. Анриет, Ирис, Жозефин, Ортанс, Зое му бяха служили за семейство толкова дълго, че й бе невъзможно да ги изтрие от раз с едно замахване на гюдерията.

Марсел избърса устни и стана от масата, за да отиде до телефона. Жозиан предпочете да излезе от стаята. Отиде до мокрото помещение да вземе панера с прането. Зае се да разделя бялото от цветното. Домакинските задължения й се отразяваха добре. Анриет, Жозефин. Коя щеше да е следващата? Малката Ортанс? Онази, която караше мъжете да ходят на ръце?

-    Беше Жо - съобщи Марсел от вратата. - Случило й се е нещо необикновено: мъжът й Анотан...

-    Оня дето го изядоха крокодилите?

-    Съшият... Представи си, днес Зое получила по пощата картичка от него, изпратена преди месец от Кения. Жив е!

-    И какво те засяга това?

-    Юни месец се срещнах с Милен, любовницата на Антоан, за да й дам малко информация за бизнеса в Китай. Искаше да се захване с козметика, имаше финансов съветник някакъв китаец и се нуждаеше от полезна информация. Поговорихме си цял час, след което повече не съм й виждал очите.

-    Сигурен ли си?

Погледът на Марсел заискри. Обожаваше да подклажда ревността на Жозиан. Така се подмладяваше, чувстваше се по-блестящ.

-    Сто процента...

-    И сега Жозефин иска да й дадеш адреса на онази мадама...

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 254
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)