Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Накрая окъпан, избръснат, стегнат, ухаещ приятно на лавандула и дъхав пелин, се появяваше в кухнята, за да поднесе почитанията си на виновницата за всички гореизброени блаженства, на пухкавото олицетворение на женствеността, на най-висшата еманация на чувствеността: Жозиан Ламбер, неговата любима, съвършено правилно и уместно прекръстена на Душка.
Застанала пред луксозната емайлирана чугунена печка, Душката готвеше. Правеше пържени яйца за своя мъж. Наметнала розов ефирен пеньоар, потънала сред нежните воали, тя бдеше, сбърчила вежди, съсредоточена, за да поднесе възможно най-безупречния резултат от своите умения. Нямаше друг като нея, който да знае кога точно да чукне яйцето в сгорещения тиган, доколко да сгъсти белтъка, да докара жълтъка до златисто, но без да го препържва, да го пукне, да обърне яйцето, отново да го запече лекичко и накрая, в последната минутка, с деликатно завъртане на китката да ръсне отгоре струйка балсамов оцет и да сервира вкуснотията в чиния, която грижовно е затоплила предварително. В това време големи филии пълнозърнест хляб с ленено семе се препичаха в тостера с четири хромирани гнезда. Вкусното солено нормандско краве масло стоеше влажно в масленицата по стар обичай, резени свинска шунка на кокал и хайвер от сьомга го очакваха, наредени в бяла чиния със златен кант.
Всичко това изискваше страхотна концентрация, която Марсел Гробз много трудно успяваше да не наруши. Не бяха минали и двайсет минути, откакто се беше отлепил от Душката, и вече я търсеше като куче, заровило муцуна в падналите листа да надуши следата на елена: щом нанюха близостта на дивеча, то се заковава на място. Заковаването при Марсел Гробз означаваше да прехвърли ръка през рамото на Душката, да я щипне лекичко в кръста, шумно да я млясне по гладката сатенена кожа, която се показваше под нощничката.
- Остави ме, Марсел - измърмори Жозиан, без да изпуска от поглед финалната фаза на пърженето на яйцата.
Той се оттегли разочаровано и седна на масата пред бялата ленена покривчица, на която бяха наредени приборите му. Чаша прясно изцеден портокалов сок, шишенце с витамини „60 години и +“, малка чинийка от лакирано дърво с лъжичка с кестенов прашец допълваха декора. Очите му се навлажниха.
- Какви грижи, какво внимание, какъв финес! Да знаеш, Душко, най-прекрасното от всичко е любовта, с която ме даряваш. Без нея ще съм просто куха кратуна. Целият свят би бил нищо без любовта. Тя е неотразима ударна сила, която човеците пренебрегват. Вместо това тъпаците предпочитат да правят мангизи! Защото, ако се грижеха да поддържат любовта, която раздаваме на всички без никакви преструвки, смирената любов ден подир ден като рефрен, щяха да станат по-богати, по-издигнати и по-добри!
- Вече започна да говориш в рими, така ли? - попита Жозиан и сложи голяма чиния върху бялата ленена покривчица. - Както е тръгнало, няма да се учудя, ако скоро изобщо заговориш в мерена реч, а, Расин?
- Това е от щастие, Душко. Настройва ме лирично, блажено, дори бих казал, разхубавява ме. Не намираш ли, че съм се разхубавил? Жените се обръщат след мен на улицата, оглеждат ме. Правя се на разсеян, обаче се кефя, приятно ми е...
- Зяпат те, защото си приказваш сам!
- Не, Душко, не! Любовта, която получавам, ме кара да грея като слънце. Те искат да се отъркат в мен, за да се стоплят. Виж ме: откакто живеем заедно, се разхубавих, подмладих, разпръскам лъчи наоколо и дори направих мускули! - удари се по стегнатия корем и с гримаса залепи гръб на облегалката на стола.
- По-спокойно, по-спокойно, Марсел Гробз... Няма място за умиление, ставаш смешен и за начало гаврътни портокаловия сок, защото витамините ще се изпарят, а за теб ще остане единият гол въздух.
- Душко! Говоря ти сериозно. И съм щастлив, толкова съм щастлив...
Едва се сдържам да не полетя! - той подпъхна на шията си голяма салфетка, за да предпази бялата риза, и продължи с пълна уста: - Как е наследникът? Добре ли спа?
- Събуди се към осем, смених му пелените, нахраних го и хоп обратно в леглото! Още спи и дума да не става да ходиш да го будиш!
- Само една лека целувчица по дясното краче... - примоли се Марсел.