Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Хитрата и безцеремонна Ортанс наблюдаваше и оглеждаше малката си крехка сестричка. Едната послушна и жадна за обич и признание, другата неотстъпчива, проправя си път, въртейки сабя. Зое - прозрачна, нежна. Ортанс - мрачна, непреклонна, твърда. Ако бях стрида, щях да съм съвършена с тези мои момичета. Ортанс за отвън, за черупката, Зое за сърцевината.
- Харесва ли ти новата стая, обич моя?
- Апартаментът ми харесва, но тукашните хора не особено. Иска ми се да се върна в Курбвоа. Хората, които живеят в тази кооперация, са странни...
- Не са странни, скъпа, различни са.
- Защо са различни?
- В Курбвоа ти познаваше всички, имаше приятели на всеки етаж в блока, беше лесно да се завързват приятелства, да се контактува. Ходехме си на гости без никакви превземки и строго утвърдени правила. Тукашните хора са по-... - тя потърси думата. Умората тежеше в клепачите й и притъпяваше сетивата й. - По-превзети, по-изискани... Не толкова непринудени.
- Искаш да кажеш, че са студени и вдървени? Като трупове.
- Не бих го казала точно с тези думи, но донякъде си права, скъпа.
- Господинът, когото видяхме в асансьора, чувствам го съвсем студен отвътре. Сякаш цялото му тяло е покрито с люспи, за да държи другите настрана и да си живее съвсем сам, единствено за себе си...
- А Пол? И той ли е такъв студен и скован според теб?
- А, не! Пол... - тя млъкна, след което прошепна задъхано: -Пол, сърцето му трепери, вълнува се от любовта, мамо. Искам да стана неговата приятелка.
- Ти наистина ще му станеш приятелка, скъпа...
- Как мислиш, дали и той мисли, че аз също се вълнувам?
- Нали говореше с теб, предложи ти да те запознае със семейство Ван ден Брок. Това показва, че иска отново да се видите, и намира, че си много сладка.
- Сигурна ли си? На мен ми се стори, че не успях да го заинтересувам много-много. Момчетата не се интересуват от мен. Ортанс е тази, която ги кара да се вълнуват.
- Ортанс е четири години по-голяма от теб. Чакай да станеш на нейните години и ще видиш!
Зое изгледа замислено майка си, сякаш готова да й повярва, само дето и беше много трудно да си представи как един ден би могла да настигне сестра си по красота и чар. Реши да се откаже и въздъхна. Затвори очи и заби лице във възглавницата, мачкайки крачето на парцаливко.
- Мамо, не искам да пораствам. Толкова се страхувам понякога...
- От какво?
- Не зная. И това още повече ме плаши.
Самонаблюдателността в думите й разтревожи Жозефин.
- Мамо... как разбираш, че си голям?
- Когато можеш да вземаш важни решения сам, без да се допитваш до когото и да било.
- Ти, ти си голяма... Ти си даже много голяма!
На Жозефин й се искаше да признае, че много често и тя се съмняваше, осланяше се на късмета, на случайността, на утрешния ден. Вземаше решенията инстинктивно, опитваше се да изправи мерника, ако нещо беше объркала, или си отдъхваше с облекчение, когато беше уцелила десетката. Винаги отдаваше успеха си на случайността. Ами ако човек така и не пораства истински? - се почуди тя, докосна нежно носа, бузите, челото, косата на Зое, заслуша се в дишането й, докато стана равномерно и спокойно. Докато заспиваше дъщеря й, нейното успокояващо присъствие й даваше сили да не си припомня премеждието, което изживя, после тя се прибра в стаята си.
Затвори очи и се опита да заспи; но щом се унесеше, в ушите й отекваха обидите на мъжа и тя усещаше ритниците му по цялото си тяло. Всичко я болеше. Стана и порови в една найлонова торбичка, която й бе дал Филип. Приспивателни, открил ги на нощното шкафче на Ирис. Не искам да й бъдат подръка. Не се знае какво може да стори. Вземи ги, Жо, прибери ги у вас.
Тя извади стилнокса, огледа внимателно продълговатото хапче, не знаеше каква е препоръчителната доза. Реши да пие само половинка. Глътна я с чаша вода. Не искаше да мисли за нищо. Да спи, да спи, да спи.
Утре е събота и ще звънне на Шърли.
Разговорът с Шърли щеше да я разведри. Тя щеше да сложи ред в нещата.
Не беше ли престъпление, че не съобщи в полицията? Може би трябва да отида да съобщя и да помоля за анонимност. Ако онзи тип нападне отново, може по-късно да ме обвинят в съучастничество. Тя се поколеба, понечи да стане, но се унесе.