Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Познавам те аз тебе. Ще зинеш с голямата си уста и ще го налапаш целия!
- Той го обожава. Гука от удоволствие, когато го повивам. Вчера го подсушавах три пъти. Намазах го обилно с лосион. Ама какви топки има! Жестоки! Синът ми ще стане мъжага с вълчи апетит, истинско бенгалско копие, арбалет със специално заточен накрайник и ще пробожда сърцата на девойките и другите им части! - той се разсмя и потри ръце при мисълта за бъдещите веселби.
- Засега спи, а ти имаш насрочена среща в офиса.
- В събота при това, представяш ли си! Да ми определи среща в събота сутрин по изгрев слънце!
- Вече стана обяд, какъв ти изгрев!
- Спали сме толкова дълго?
- Ти спа толкова дълго!
- Важното е, че снощи си прекарахме страхотно с Рьоне и Жи-нет! Добре му пийнахме! А Младши спеше като пън! Хайде, Душко. .. Позводи ми да го изям с целувки, преди да изчезна... - физиономията на Марсел Гробз се набръчка в умолителна треперлива гримаса, той долепи длани с дълбоко религиозен жест, обаче Жозиан Ламбер беше неумолима.
- Бебетата имат нужда от сън. Особено седеммесечните бебета!
- Ама той изглежда така, сякаш е на дванайсет месеца, че и отгоре! Нали виждаш: има вече четири зъбчета и когато му говоря, разбира всичко! Онзи ден например се чудех дали да правя нов завод в Китай, разсъждавах си на висок глас, като си мислех, че той си играе с крачетата си - нали знаеш как си подръпва крачетата, убеден съм, че се учи да брои! - а той вирнал муцунка и я поклаща, казва ми „прави, да“. Два пъти подред! Заклевам се, Душко, той ми каза два пъти: да, давай, не се колебай! Помислих, че ми се привижда.
- Ама наистина ти се привижда вече, Марсел Гробз. Ти съвсем се побърка.
- Дори ми се стори, че ми каза §о, дасМу, §о! Защото той говори и на английски. Ти знаеше ли го това?
- На седем месеца!
- Точно така!
- Понеже го приспиваш с метода за учене на чужди езици „Аси-мил“? Не ми казвай само, че вярваш на тези неща! Тревожа се за теб, Марсел, много се тревожа.
Вечер, след като сложеше сина си в леглото, Марсел Гробз му пускаше СБ, за да го учи на английски. Купи го от детския щанд на веригата ШН Зппйг на улица „Риволи“. Самият той се изхлузваше от обувките си, лягаше на мокета, подпъхваше под главата си възглавница и повтаряше на висок глас в тъмното изразите от първия урок. Му пате 18 Магсе1, уЬа1’з уоиг пате? I Нуе т Рат, уЬеге до уои Нуе? I Ьауе а уИе... По-скоро а пеаг1у У1&, почти съпруга де, поправяше се той в мрака. Нежният женски английски глас го унасяше. Той заспиваше и така и не стигна по-далеч от първия урок.
- Добре де, не говори свободно, съгласен съм, но вече гука няколко думи. Във всеки случай чух §о-Оа-ск1у-§о, главата си режа!
- Недей, ще останеш без глава! Марсел, вземи се в ръце. Синът ти е обикновен, просто обикновен, което не му пречи да е хубаво, живо, много будно бебе... Само не го изкарвай китайски император полиглот или бизнесмен! Кога смяташ да му определиш достатъчно дялове, за да получи право на глас в Управителния съвет?
- Аз само ти казвам какво виждам и чувам. Нищо не си измислям. Не ми вярваш, това си е твое право, но денят, в който ти каже: ЬеПо, тшпту, Ьоу аге уои, или същото на китайски, защото съм твърдо решен да го науча да говори китайски, след като овладее английския, дръж се да не паднеш от удивление. Само те предупреждавам. - Той решително топна залък, намазан с масло, в пържените яйца и така нашироко забърса с него чинията, че чак омаза ръба.
Жозиан стоеше с гръб към него, но не го изпускаше от очи в отражението на стъклото. Той здраво се хранеше, преглъщаше натопените залъци, размахал ръце като Тарзан. Усмихваше се безметежно, за миг спираше да дъвче, наострил слух, за да долови гукането на сина си. След което разочаровано подновяваше дъвченето. Тя не можа да скрие усмивката си. Един ден Марсел Младши и Марсел Старши щяха да станат опасна двойка изпечени хитреци. Вярно е, каза си тя, че главата на Младши е натъпкана със сиви клетки и той чатка всичко с необикновена бързина. На седем месеца седи изправен на бебешкото си столче и властно сочи с пръстче избрания предмет. Ако откажеше да му се подчини, той смръщваше вежди и я пронизваше със смъртоносен поглед. Когато говореше по телефона, той слушаше, наклонил глава, и се съгласяваше. Понякога все едно искаше да каже нещо, но се нервираше, сякаш не можеше да намери точните думи. Един ден даже щракна с пръсти! Тя не беше много наясно с обичайното бебешко поведение, но нямаше как да не се съгласи, че Младши е много преждевременно развит. Все пак не стигаше дотам да му вменява компетентност по отношение на бащините дела, тази граница тя не желаеше да я прекрачва. Младши щеше да расте с нормалното темпо като всички деца. Не желая да става учен превъзходна степен, надут всезнайко. Искам да бъде омазан с каша, с гащеризонче, с голо дупе, за да си го гушкам и мачкам на воля. Прекалено дълго го чаках, та да го пусна в живота още по памперси.