Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Първата ми положителна мисъл, откакто съм затворена тук, пошепна тя и придръпа чаршафа под брадичката си, може би съм на път да оздравея?
Лука звънна в неделя сутринта. Предния ден Жозефин остави три съобщения на мобилния му. Никакъв отговор. Не е добър знак, реши тя, почуквайки с нокти по зъбите си. Предния ден се бе обадила на Марсел Гробз да го помоли да й даде координатите на Милен. Налагаше се да говори с нея. Да разбере дали и тя не е получила картичка от Антоан. Знае ли къде се намира той, с какво се занимава и дали наистина е жив. Не мога да повярвам, не мога да повярвам, повтаряше си Жозефин. Писмото в колета съобщаваше за ужасния му край. Изказваха й съболезнования, не поздравления за радостно събитие.
Новината я притесняваше. Почти забрави за нападението. По-гочно двете неприятни събития се блъскаха в ума й, объркваха я и я плашеха едновременно. Беше й много трудно да реагира на хилядите въпроси на изпадналата в еуфория Зое относно скорошна-та поява на татко й, на плановете, които чертаеше, на целувките, прегръдките й, малката не можеше да се спре. Беше като танцьорка на канкан с разчорлени детски букли, изпаднала във френетичен ентусиазъм.
Двете тъкмо закусваха, когато телефонът звънна.
- Жозефин, Лука съм.
- Лука! Къде сте? Вчера ви търсих цял ден.
- Не можех да говоря с вас. Свободна ли сте днес следобед, може да се разходим при езерото.
Жозефин бързо премисли. Зое щеше да ходи на кино с една съученичка и на нея й се отваряха три свободни часа.
- В три следобед при лодките? - предложи Жозефин.
- Добре.
Той затвори, без да се сбогува. Жозефин остана с телефона в ръка и с изненада откри, че й е докривяло. Тонът му беше строг и рязък, без капка нежност. Сълзите напираха, но тя успя да ги спре, присвила очи.
- Добре ли си, мамо? - тревожно я погледна Зое.
- Беше Лука. Безпокоя се, че нещо лошо се е случило с брат му, нали го знаеш, Виторио.
- Аха... - отвърна Зое с облекчение: майка й се тревожеше за някакъв непознат.
- Искаш ли още филийки?
- О, да! Моля те, мамо.
Жозефин стана, отиде да нареже хляб и пъхна филиите в тостера.
- С мед ли? - осведоми се тя.
Стараеше се да говори с безгрижен тон, за да не долови Зое тревогата й. Чувстваше се така, сякаш сърцето й беше останало празно. С Лука съм щастлива на интервали. Открадвам си щастието на мънички порции. Влизам в него с взлом. Той затваря очи, преструва се, че не ме забелязва, и ме оставя да го обера. Обичам го въпреки волята му, насила.
- От хубавия мед на Ортанс?
Жозефин кимна.
Втора част
- и§Ь1!
- Всичко започна тогава, в онзи ден... Нали? В ден
- С кого друг си говорил за това?
Четвърта част
Неделята на 24-ти май беше като всички останали не
Учудване. Най-трудната част от ролята. Особено ког
- Онази вечер й се обадих. Поканих я на вечеря и т
Пак ще ме измамят, помисли Жозефин, но този път бе
Когато се обърна, забеляза как мъжът извади от пак
1
В детска възраст създава първите си творби; „Малка нощна музика“ е композирана през 1787 г. - Б. р.
Жозефин кимна.
- Няма да е доволна, ако разбере, че си хапваме от него в нейно отсъствие.
- Нали няма да го изядеш всичкия?
- Не мога да ти обещая - отвърна Зое с лакомо светнали очи. -Бурканчето е почти пълно. Откъде го купи?
- От пазара. Продавачът ми обясни, че преди да го отворим, трябва да го затоплим леко на водна баня, и ще се запази течен, след като изстине.
Мисълта да се подложи на сложната процедура за втечняване на меда, за да достави удоволствие на Зое, прогони спомена за Лука и тя се успокои.
- Много си сладка - усмихна се Жозефин, разрошвайки косата на Зое. - Трябва да си срешиш косата, иначе ще се заплете.
- Искам да съм коала... Няма да се налага да се реша.
- Изправи се!
- Животът е труден, ако не си коала! - въздъхна Зое и изпъна рамене. - Кога се връща Ортанс, мамо?