Обсидианова пеперуда

-И не съм ченге.

Очите му се стрелнаха към пистолета в презраменият кобур. Пистолета беше много черен и много забележим срещу червената блуза.

-Носиш пистолет.

Сложих си тениската с къс ръкав през главата и побутнах пистолета.

-Закона на Ню Мексико казва че мога да нося пистолет колкото си искам, докато не е покрит.

-Ако не си полицай, тогава защо се нуждаеш от пистолет?

-Аз съм вампирски екзекутор.

Подаде ми хирургическа престилка с дълъг ръкав. Плъзнах ръцете си през ръкавите. Връзваше се отзад като нормалните болнични престилки. Бен я завърза за мен.

-Мислех че не можеш да убиеш вампир с куршуми.

-Сребърните куршуми могат да ги забавят, и ако не се прекалено стари или прекалено могъщи, да направиш дупка в мозъка им или сърцето работи. Понякога - добавих. Не исках Бен да схване грешно нещата и да се опита да вземе някой вампир със сребърни куршуми и да бъде убит, защото се е доверил на мнението ми.

Имахме малко проблем с косата ми, за да я сложим под малката гъвкава шапка но най-накрая успяхме, въпреки че ластика който я държеше отзад дереше вратът ми всеки път щом мръднех главата си. Бен се опита да ми помогне с хирургическите ръкавици, но аз ги сложих сама, без проблем.

Той повдигна вежди.

-Слагала си си ръкавици преди. - не беше въпрос.

-Нося ги на местопрестъпления и когато не искам кръв под ноктите си.

Той ми помогна да вържа маската на вратът си.

-Трябва да си видяла много кръв в работата си.

-Не толкова кръв колкото ти си виждал, обзалагам се. - Обърнах се с маската над устата и носа си. само очите ми останаха непокрити и реални. Той ме погледна и лицето му беше замислено.

-Не съм хирургическа сестра.

-Каква е специалността ти? - попитах

-Изгаряния.

Очите ми се разшириха.

-Оцелелите изгорени ли са?

Той поклати глава.

-Не, но телата им са като отворена рана, точно като изгаряне. Начина на действие е същият.

-Какво имаш предвид с това че телата им са като отворена рана?

Някой почука на стъклото и аз подскочих, обърнах се да видя друг мъж с облекло като моето, да ме гледа с бледите си очи. Той натисна копчето за интер-кома и гласът му дойде достатъчно чист че да чуя раздразнението в него.

-Ако идвате вътре, елате. Искам да им дам успокоително отново, а не мога да го направя, докато вие не получите шанс да ги разпитате или поне тъка ми казаха. - Той остави копчето и тръгна навътре зад белите завеси, който криеха останалата част от стаята от погледа

-Боже, аз съм просто във щастливият лист на всеки днес.

Бен си сложи маската и каза.

-Не го приемай лично. Д-р Евънс е добър в това което прави, един от най-добрите.

Ако искаш да намериш добър доктор в някоя болница, не питай докторите или спешните служби. Попитай сестрите. Сестрите винаги знаят кой е добър и кой не е . Те може да не казват лоши неща на глас, но ако кажат нещо добро за някой доктор, можеш да го приемеш на сляпо.

Бен докосна нещо на стената, което бе малко прекалено голямо за да се нарече копче и вратите се отвориха със звук сякаш самият въздух се разтваря. Пристъпих навътре и вратите се затвориха зад мен. Нищо освен бели завеси сега.