Обсидианова пеперуда

-Но ако ти сгрешиш, няма да пострадаш - каза Евънс.

Погледнах го.

-Ако аз направя грешка, няма да има вреда. Ако всеки продължи да гледа в грешната посока, аз, ченгетата, федералните, всички, тогава това ще продължи да се случва. - Погледнах надолу към мъжа в леглото - Това ще е вредата.

-Защо? Защо ще навреди на теб?

-Защото ние сме добрите типове, а каквото или който и да прави това е лош тип. Доброто се предполага да триумфира над злото, д-р Евънс, или за какво е Рая тогава?

-Ти си християнка?

Кимнах.

-Не мислех че можеш да си християнин и да вдигаш зомбита.

-Изненада - казах.

Той кимна, въпреки че не бях сигурна с какво се съгласява.

-Трябва ли да видиш и останалите тела или това е достатъчно?

-Можеш да го покриеш отново, но да, трябва да видя и другите. Ако не го направя, тогава ще се чудя дали не съм пропуснала нещо.

-Никой не е направил цялата обиколка без да трябва да напусне и това включва мен първият път в който влязох. - Той вървеше към следващото легло докато говореше. Следвах го плътно зад него, не бях щастлива да бъда там, но се чувствах по-добре. Можех да направя това ако се концентрирам над решаването на престъплението и заключа съчувствието си в претъпканата тъмна кутия. В момента съчувствието бе лукс който не можех да си позволя.

Вторият мъж беше почти идентичен на първият освен височината и цвета на очите. Сини очи този път и трябваше да извърна поглед. Ако срещнех очите им, те ставаха хора и аз щях да избягам крещяща.

Третото легло беше различно. Раните на гърдите изглеждаха някак по-различни и когато д-р Евънс вдигна чаршафа над слабините, разбрах че това беше жена. Погледа ми се върна към гърдите й, където нещо бе откъснало гърдите й. Очите й се въртяха диво, устата й се отваряше и затваряше, правейки малки звуци и видях за пръв път че никой от тях не говореше. Езикът беше просто разрушен остатък, който се въртеше като червей в отвора, който беше без устни и без кожа.