Обсидианова пеперуда
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк #9
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Обсидианова пеперуда». Краткое содержание книги:
Той ме гледаше дълго време. Аз просто му дадох празно лице, чакайки го да се измори. Можех да стоя там цял ден и да бъда спокойно празна. Да стоя в приятен безопасен болничен коридор, не бе едно от най-лошите неща, който трябваше да правя напоследък. Винаги бе успокояващо, когато никой не се опитва да ме убие.
Едуард се опита да развали патовото положение.
-Лейтенант Маркс, това е Анита Блейк. Шериф Апелтън ви се обади за нея. - Той все още използваше щастливият глас на Тед, но имаше скованост в раменете му която не беше толкова весела.
-Ти си Анита Блейк. - Лейтенант Маркс успя да звучи изпълнен с подозрения.
Кимнах.
-Да
Очите му се присвиха.
-Не обичам цивилни да се месят в случая ми. - Той посочи с палец Едуард. - Форестър е доказал ценността си. - Той посочи с пръст към мен. - Ти не си.
Едуард започна да казвам нещо, но Маркс го прекъсна с остро движение на ръката си.
-Не, остави я да отговаря за себе си.
-Ще отговарям на въпрос, ако ме попиташ някой - казах.
-Какво трябва да значи това?
-Означава че не си ми задал въпрос лейтенант. Вие просто правите изявления.
-Не се нуждая от глупости от проклетата зомби кралица.
А, той беше суеверен. Една мистерия е разрешена.
-Бях поканена тук, лейтенант Маркс. Бях поканена да ви помогна да разрешите този случай. Сега, ако не искате помощта ми, добре, но ще се нуждая от някой в оправата на града да обясни на шефа ми какво по дяволите правя в Ню Мексико когато не съм сигурна, че съм добре дошла.
-Не съм те заплашил лично и ти тичаш към началството, това ли е?
Поклатих глава
-Какво ти е усукало гащите Маркс?
Той се намръщи.
-Какво?
-Напомням ли ти на бившата ти съпруга?
-Оженен съм за единствената си съпруга - той звучеше възмутен.
-Поздравление. Вудуто което използвам, за да вдигам мъртвите ли е? Нервен ли си около мистични действия?
-Не харесвам черната магия. - Той посочи към иглата за вратовръзка с формата на малък кръст, която беше станал а общоприета за полицаите почти навсякъде, но някак си, си мислех че Маркс е сериозен относно това.
-Аз не правя черна магия, Маркс. - Издърпах сребърната верига от врата си докато разпятието не се показа от деколтето ми. - Аз съм християнка, епископапиална християнка всъщност. Не знам какво си чул за това което правя, но то не е зло.
-Ти би казала така - каза той.
-Статуса на безсмъртната ми душа е между Господ и мен, лейтенант Маркс. Не съди, ако не съдиш себе си. Искаш ли да пропуснем тази част и да продължим с частта която ще ти хареса.
Лицето му потъмня, вената на челото му започна да пулсира. Такова ниво на гняв, дори и да беше ревностен християнин, беше малко прекалено.
-Какво по-дяволите има зад тази врата, за да ви изплаши и двамата? - попитах.
Маркс примигна.
-Не съм изплашен.
Свих рамене.
-Да, си. Ти си бил изнервен заради формата в която са оцелелите. И сега си го изкарваш на мен.
-Ти не ме познаваш - каза той.
-Не, но познавам много полицай и познавам когато някой е изплашен.
Той пристъпи достатъчно близо до мен, че ако беше битка, бих отстъпила, бих сложила пространство между нас. Вместо това, останах на място. Не очаквах наистина лейтенанта да ме удари.
-Мислиш че си толкова дяволски твърда?
Погледнах го, достатъчно близо, че ако се вдигнех на пръсти, можех да го целуна.
-Не мисля така, лейтенант. Знам.
Той се усмихна на това, но не сякаш беше щастлив.
-Мислиш че можеш да го поемеш, бъди мой гост. - Той пристъпи на една страна, като посочи с широк размах към вратата.
Исках да попитам какво има зад вратата. Какво може да е толкова ужасно че Едуард и лейтенантът да бъдат толкова потресени? Изгледах затворената врата, гладка, криеща всички тайни.