Обсидианова пеперуда
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк #9
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Обсидианова пеперуда». Краткое содержание книги:
-По дяволите - казах меко. Затворих очите си отново. Беше толкова горещо, толкова много горещо. Със затворени очи, можех да чуя съскането на кислородният апарат, шепота на ботушите на сестрата, докато тя се приближаваше към нас и малките звуци от леглото, докато той дръпваше и опъваше срещу уплътненията, който държаха ръцете и глезените му.
Държаха? Видях уплътненията, но не ги бях възприела наистина. Всичко което можех да видя бе тялото. Да, тялото. Не можех да мисля за мъжа като за „него”. Трябваше да се дистанцирам или щях да го загубя.
Концентрирай се на работата. Отворих очите си.
-Защо сте ги завързали? - Гласът ми беше задъхан, но ясен. Погледнах надолу към тялото, тогава отново нагоре, давайки на доктор Евънс, най-пълният контакт с очите, който някога бях давала. Гледах го докато не запаметих дори сенките около очите му, сякаш не трябваше да продължавам да гледам към лежащият на леглото.
-Те продължават да се опитват да станат и да напуснат - каза той.
Намръщих се, не че той можеше да ме види през маската.
-Вероятно, те са прекалено наранени, за да стигнат много далеч.
-Държим ги на много силни успокоителни. Когато болката намалее, те се опитват да си тръгнат.
-Всичките? - попитах.
Той кимна. Накарах се да погледна отново към леглото.
-Защо това не е просто случай на сериен… не убиец. Как бихте го нарекли? Сериен … - Поклатих глава. Не можех да измисля дума за това. - Защо бях повикана? Аз съм експерт по свръхестественото, а това би могло да бъде направено от човек.
-Няма слени от острие по тъканта - каза д-р Евънс.
Погледнах го.
-Какво имаше предвид?
-Имам предвид, че не острие е направило това, защото няма значение колко добър си измъчването, винаги има следи от оръжието което е било използвано. Вие бяхте права когато казахте, че телата са най-добрата улика, но не и тези тела. Сякаш кожата им просто е изчезнала.
-Всеки разрушителен агент който би разял нечия кожа и по-меките тъкани като носа и слабините няма да спре просто с кожата. Ще продължи да разяжда през тялото.
Той кимна
-Освен ако не е бил премахнат незабавно, но няма следи от никакъв разяждащ агент. Повече от това, тялото не е като след киселинно изгаряне. Носът и слабините са били откъснати. Има следи от късане и щети който ги няма никъде другаде. Почти сякаш, който е махнал кожата е премахнал кожата и тогава е откъснал и допълнителни части. - Той поклати глава. - Пътувал съм по цял свят, за да помагам да бъдат хващани насилници. Мислех че съм виждал всичко, но съм грешал.
-Съдебен патолог ли сте? - попитах.
-Да.
-Но те не са мъртви - казах.
Той ме погледна.
-Не, не се мъртви, но същите умения, който ми позволяват да инспектирам мъртви тела, работят и тук.
-Тед Форестър каза че има мъртви. Те от това, че им е била одрана кожата, ли са умрели? - Сега докато „работех” стаята не изглеждаше толкова гореща. Ако се концентрирам много внимателно върху работата, може би няма да повърна върху пациентите.
-Не, те са били нарязани на парчета и оставени където са паднали.
-Имало е следи от остриета по разрезите, предполагам, иначе нямаше да използвате думата нарязани.
-Имаше следи от нещо режещо, но не беше като меч или нож или, по дяволите, нещо което съм виждал. Прорезите бяха дълбоки, но не чисти, нещо по-малко рафинирано от желязно острие е било използвано.
-Какво? - попитах.
Доктора поклати глава.
-Не знам. Острието не е преминало през костта. Каквото и да е рязало телата е късало тялото при ставите. Никой човек няма силата да направиш това, не и многократно.
-Вероятно не.
-Наистина мислиш че човешко същество може да направи това? - попита той посочвайки леглото.
-Питаш дали човек може да направи това на друг човек? Ако си пътувал по светът за да потвърждаваш случаи на смърт чрез насилие, тогава знаеш на какво точно са способни да правят хората един на друг.
-Не казвам, че човек не би направил това - отвърна той. - Казвам, че не е физически възможно да го направи.
Кимнах.
-Рязането и късането, мисля че би могло да е човек, но съм съгласна за махането на кожата. Ако е било направено от човек, то тогава биха останали някакви следи от инструмента.
-Каза следи от инструмент, не следи от острие. Повечето хора предполагат че е нужно острие, за да махнеш кожата на някого.
-Всичко което е остро може да го направи - казах - въпреки че е по-бавно и обикновено по-мръсно. Това е необикновено чисто.
-Да - каза той кимайки. - Това е добра фраза. Колкото и ужасно да е, все пак е много спретнато направено, като изключим допълнителните части който са премахнати. Това със сигурност не е спретнато, а брутално.