Обсидианова пеперуда
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк #9
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Обсидианова пеперуда». Краткое содержание книги:
-Не съм те довел тук да играеш Нанси Дрю - каза той
-Да, направи го - казах, докато той ме гледаше достатъчно дълго, че ми се искаше да му кажа да гледа пътя.
-За какво говориш?
-Ако искаше просто някой който да се прицели и стреля, щеше да доведеш някой друг. Ти искаш знанията ми, не просто пистолета ми. Нали? - Той погледна обратно към пътя, за мое успокоение. Имаше малки къщи и от двете страни, повечето направени от кирпич или изкуствен кирпич. Не знаех достатъчно добре че да съм сигурна. Дворовете бяха малки, но добре гледани, високи кактуси и огромни люлякови храсти с изненадващо малки букетчета от бледи ливандулови цветове върху тях. Изглеждаше като различен вида люляков храст в югозапада. Може би изискваха по-малко вода.
Тишината изпълни колата и аз не направих нищо по въпроса, просто гледах пейзажа. Никога не съм била в Албакърки, така че го играех турист докато можех. Едуард най-накрая отговори, като обърна улица „Ломос”
-Права си. Не те повиках тук просто за да стреляш. Вече имам подкрепление за това.
-Кой - попитах.
-Не ги познаваш, но ще ги срещнеш в Санта Фе.
-Отиваме направо в Санта Фе? Все още не съм яла днес. Надявах се да минем от някъде да обядвам.
-Последното местопрестъпление е в Албакърки. Ще минем от там, после ще обядваме.
-Ще се чувствам ли, така че да мога да ям след това.
-Може би.
-Предполагам, няма да мога да те уговоря в това да ядем първо.
-Трябва да спрем преди да стигнем до къщата - каза той.
-Какво е това спиране?
Той просто ми се усмихна, което означаваше че ще е изненада. Едуард обича да си играе с търпението ми.
Може би ще отговори на други въпроси.
-Кой е другото ти подкрепление?
-Казах ти, не ги познаваш.
-Продължаваше да казвах тях. Да не ми казваш, че имаш двама зад гърба си и все още се нуждаеше да се обадиш и на мен? - Той не каза нищо.
-Трима души за подкрепление. Боже, Едуард, трябва да си отчаян. - Имах предвид това да бъде шега. Но той не го прие по този начин.
-Искам този случай разрешен, Анита , каквото и да е нужно. - Изглеждаше мрачен когато го каза. До тук с чувството ми за хумор.
-Тези двамата дължат ли ти услуга?
-Единият.
-Те убийци ли са?
-Понякога.
-Ловци на глави като Тед?
-Бернардо е.
Най малко имах име.
-Бернардо понякога е убиец и е ловец на глави като Тед. Имаш ли предвид че той използва самоличността си на ловец на глави, както ти използваш легалната си идентичност?
-Понякога той е и бодигард.
-Мъж с много таланти - казах.
-Не наистина - каза той. Което беше странно нещо да каже.
-Ами другият?
-Олаф.
-Олаф е добър. Той понякога е убиец, не е ловец на глави, не е бодигар, какво друго?
Едуард поклати глава. Уклончивите му отговори започнаха да вървят по нервите ми.
-Някой от тях има ли някакви специални способности освен това че имат желание да убиват?
-Да.
Той достигна лимита ми от да и не отговори.
-Не съм дошла тук да играя двадесет въпроса, Едуард. Просто ми кажи за останалите.
-Ще ги срещнеш достатъчно скоро.
-Добре, тогава ми кажи къде ще спрем тогава.
Той поклати глава.
-Виж, Едуард, вървиш ми по нервите и вече ме ядоса, така че зарежи мистериозните глупости и говори с мен.
Той ме изгледа, очите му се показаха зад тъмните очила.
-Боже боже, не си ли докачлива днес.
-Това дори не е близо до това да съм докачлива, Едуард и ти го знаеш. Но продължи в уклончивите глупости и наистина ще ме ядосаш.
-Мислех че вече си ядосана заради Дона.
-Аз съм 0 казах. - Но се опитвам да се заинтересувам от случая и да забравя неспирният гняв. Но не мога да се заинтересувам от случая ако не отговаряш на въпросите за него. Докато съм замесена, твоето подкрепление е част от случая, затова или започни да споделяш или ме закарай обратно на летището.
-Аз не съм казал на Олаф и Бернардо че излизаш с вампир и върколак.
-Всъщност не се срещам с нито един от тях вече, но не това е смисъла. Аз не искам да знам за личният им живот, Едуард. Просто искам да знам защо им си се обадил. Какъв е техният обхват на опит.
-Скъса и с Жан Клод и с Ричард? - За първи път от както го познавам чух истинско любопитство в гласа му. Не бях сигурна дали е приятно или е обезпокоително да знам че Едуард се интересува от личният ми живот.
-Не знам дали сме скъсали, повече е това че не се виждаме един друг. Нуждая се от малко време, в което да съм далеч от тях, преди да реша какво да правя.
-Какво си мислиш да правиш с тях? - имаше нотка на желание сега.