Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
която да е изписано името ми.
миш, че си добре.
- Аха. Тогава няма да се различаваш от групата.
- Знам.
Походката на Териса беше все тъй възхитителна - тя
- Живея на същото място - продължих аз. - Още работя
вървеше изящно, с високо вдигната глава и изправени ра
на Парк Авеню. С Уин продължаваме да делим апартамен
мене. Забелязах още нещо, свързано с жените в живота ми:
та в „Дакота Билдинг"'.
всички се движеха великолепно. Според мен самоуверена
- Купил си къщата на родителите си в Ливингстън - до
та походка е доста секси, в нея има нещо хищническо, с
даде тя.
което някои жени сякаш казват: „Това е мое." По женската
Репликата й не беше плод на случайността. Териса зна
походка може да се съди за много неща.
еше за къщата. Знаеше и за Али. Тя държеше да ми е ясно,
Спряхме в едно бистро на открито на „Сен Мишел". Не
че не ме е изпускала от очи.
бето все още сивееше, но слънцето сякаш всеки миг щеше
- Ти взе, че изчезна - рекох аз.
да се покаже през облаците. Териса седна и се загледа в
- Знам.
мен. Доста дълго изучаваше лицето ми.
- Опитах се да те открия.
- Да не би нещо да ми е заседнало между зъбите? - по
- И това знам.
питах аз.
- Ще престанеш ли да ми отговаряш така?
Териса направи безуспешен опит да се усмихне.
- Добре.
- Господи, колко ми липсваше!
- И така, какво се е случило? - попитах я пак.
Думите й увиснаха във въздуха. Не бях сигурен дали го
Тя отдръпна ръката си. Погледът й се зарея към Сена.
вори тя, или огромният град. Защото Париж бе град, който
Покрай нас премина млада двойка. Караха се на френски.
ти говори. Много е написано за неговата красота и вели
Жената беше ядосана. Грабна смачканата бирена кутия и
колепие и всичко, казано за него, е самата истина. Всяка
замери с нея приятеля си.
сграда бе малко чудо на архитектурата, празник за очите.
- Няма да разбереш - промълви Териса.
Париж приличаше на красива жена, която осъзнава своята
- Това е по-лошо, отколкото предишната ти реплика.
красота, това й харесва и, следователно, не й се налага да
1 Историческа нюйоркска сграда близо До Сентрал Парк,
1 Брус Спрингстийн, известен американски рок певец и тек-
обитавана от личности със световна известност, като например
стописец, носител на наградата „Грами" за 2010 година за най-
Джон Ленън и жена му Йоко Оно, живели там до смъртта на
добро солово изпълнение. - Б. пр.
музиканта. - Б. пр.
44
45
Усмивката бе изпълнена с тъга.
- Това е добре. Налага се да те успокоя - когато се запоз
- Много съм глупава. Трябваше да те взема със себе си.
нахме, двамата с Рик бяхме вече разделени.
Твърде много държах на теб, за да допусна да стане така.
- И какво искаше твоят бивш съпруг Рик?
Разбрах я. И в същото време нищо не разбирах.
- Каза ми, че е в Париж. Настоя спешно да дойда и аз.
- Без да се обиждаш, но думите ти ми звучат така, сякаш
- В Париж ли? - попитах.
едва сега осмисляш собствените си действия.
- Не, в Горно нанадолнище, Ню Джърси. В Париж, раз
- Не е вярно.
бира се.
- И така, къде беше, Териса?
Тя затвори очи. Аз чаках.
- Криех се.
- Извинявай. Без да искам.
- От какво?
- Няма нищо. Харесвам те такава. Бившият ти каза ли
Тя поклати глава.
нещо друго?
- Защо трябваше да дойда? - попитах аз. - И, моля те, не
- Настоя да отседна в „Отел Д'Обюсон".
ми казвай, че си ме повикала, защото съм ти липсвал.
-И?
- Не затова те повиках. Искам да кажа, че наистина ми
- И това е всичко.
липсваше. Нямаш представа колко много. Но ти си прав, не
Размърдах се на мястото си.
това бе причината да ти позвъня.
- И това бе целият телефонен разговор? „Здрасти, Тери
- И така?
са, Рик е, бившият ти съпруг, с когото не си говорила близо
Появи се келнерът - в черна престилка и бяла риза. Те
десетилетие, ела веднага в Париж в „Отел Д'Обюсон" и, о,
риса поръча и за двама ни на чист френски език. Не разби
да! - имай предвид, че е спешно!"
рам бъкел френски, но ми се стори, че ми поръча обрив на
- Нещо такова.
ромбоиди върху тричаво брашно.
- Не го ли попита какво му е спешното?
- Преди седмица ми се обади бившият ми съпруг - за
- Нарочно ли се правиш на задръстен? Разбира се, че го
попитах.
почна тя.
-И?
Дори нямах представа, че е била омъжена.
- Не ми каза. Заяви, че трябва лично да ме види.