Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Следващата история се случи в така наречения „федерален петък“, когато служебната сграда изглеждаше така, сякаш бяха получили заплаха за бомба. Всички служители и бюрократи се изнасяха по-рано, особено ако бяха получили заплати.
В онзи следобед ченгетата от отдел „Наркотици“ чакаха на международното летище една колумбийска кокаинова свръзка и поради внезапен изблик на романтична страст, Ото Стрингър и неколцина други полицаи едва не загубиха живота си.
Хайди служеше в отдел „Наркотици“. Беше лъскава, красива кучка с атлетично тяло и дълги крака — най-агресивната, която Ото бе виждал. Никой не познаваше доберман, по-силен от Хайди. По време на една акция тя бе захапала дръжката на заключен кухненски бюфет и го бе помъкнала целия. Много я биваше в професията и Хайди знаеше това. Никога не пропускаше наркотик, когато душеше багажа и в онзи ден на летището беше в страхотна форма. С желание се хвърли към багажа на колумбиеца. Водачът й беше много горд. Другите ченгета от отдела също бяха много горди. А Дезмънд беше много възбуден.
Дезмънд беше специално обучено куче за откриване на бомби. Виждаше Хайди за пръв път. Всъщност, никога не бе виждал куче, търсач на наркотици. Дезмънд не беше лъскав и красив, нито атлетичен, а неугледна ловджийска хрътка с пърхот, лош дъх и очи като на Уолтър Мондейл. Подобно на Ото Стрингър, и Дезмънд беше изхабен от професията.
В онзи следобед ченгетата от Лос Анджелис извършваха рутинна проверка за бомба. Някакъв престараващ се полицай от охраната беше заподозрял глуповат на вид студент, който задавал странни въпроси на служителката на билетното гише. Дезмънд бе повикан да подуши малко, за да достави удоволствие на хората от летището, които още бяха напрегнати от неотдавнашната заплаха за бомба, отправена от терорист. Дезмънд изпълняваше служебните си задължения, които бяха да дреме до климатичната инсталация, когато подскачайки, влезе Хайди. Изглеждаше превъзходно. Беше готова за приключения.
Хайди беше толкова погълната от работата си, че лаеше в очакване, скимтеше от нетърпение и ръмжеше от възторг, когато надуши чантата с наркотиците. Дезмънд наблюдаваше надигащите се гърди на Хайди, заоблените й хълбоци и врата, където лъскавата й козина блестеше на светлината, и кървясалите му очи станаха кръгли като понички.
По-късно водачът му каза, че никога не е подозирал за странните усещания в слабините на Дезмънд. И водачът се възхищаваше на Хайди — как претърсва всяка чанта и куфар и се опитва да ги разкъса на парчета, но в същия миг ченгетата издърпваха багажа изпод носа й и измъкваха наркотика. Но от муцуната на Дезмънд покапаха лиги. Водачът му разбра какво става, едва когато забеляза розовото, лъскаво нещо, висящо от корема на Дезмънд. Песът се беше надървил!
Разбира се, кучетата търсачи на бомби би трябвало да се различават от останалите и да бъдат много благовъзпитани. Да открият експлозивите и после спокойно да се отдалечат и да седнат, докато сапьорите си свършат работата.
И когато Хайди направи четвъртия си удар, стана каквото стана. Може би Дезмънд чу някои от онези невероятно сладострастни гърлени стенания. Никой не разбра със сигурност. Песът пощуря и започна трескаво да клати хълбоци. Докато смахнатият студент повтаряше: „Кой, аз ли? Това не е моят куфар! Защо се държите с мен така?“, Дезмънд нададе ужасяващ вой.
По-късно всички осъзнаха, че това е било зов към Хайди: „Обичаш ли хубавите топки? Ще ти покажа чифт, които дрънчат като Биг Бен“.
Сетне Дезмънд връхлетя върху съмнителния куфар като бомбардировач по време на светкавична въздушна атака.
Не се наложи студентът да прави самопризнания. Така и не му прочетоха правата. Той изпищя: „Не-е-е!“ и се свлече на пода, сякаш го бяха простреляли в главата. Същото направи и Ото Стрингър. И ченгетата от отдел „Наркотици“. И служителите от охраната на летището, митничарите, водачът на Дезмънд и всички останали с коефициент на интелигентност по-висок от този на песа. Всички, с изключение на Хайди, която прекъсна работата си, занемяла от възхищение пред стария Дезмънд. Стори й се прекрасен, така както подмяташе куфара из цялото помещение.
Оказа се, че съдържанието може да изравни със земята онзи ъгъл на сградата. Само че това не се случи. И Дезмънд приключи с проверките на багажа по летищата. Ото Стрингър също.
— Благодаря — каза той, — но притегателната сила на жените ми е известна, затова не беше необходимо да гледам как Дезмънд пощуря по Хайди. И не ми трябват повече сцени с типове от джунглата, които би трябвало да си стоят вкъщи и да берат кокосови орехи, а не да стават ченгета. Ето защо ще приема предложението на холивудските ченгета. Зачеркнете ме от списъка си.